Преглед на германските всекидневници

Основна външно-политическа тема за коментаторите на днешните гармански всекидневници е докладът на комисията Бейкър-Хамилтън за промяна на америкенската стратегия в Ирак. От вътрешно-политическите теми коментаторите засягат конюнктурата в страната, както и продължаващите спорове около здравната реформа.

Ето какво пише “Абендцайтунг” от Мюнхен по повод доклада на комисията “Бейкър-Хамилтън”:

Джордж Буш/Старши/, неговият външен министър Джеймс Бейкър и новият министър на отбраната Робърт Гейтс не могат да бъдат заподозрени, че се леви пацифисти. Но и тримата се сериозно загрижени за стратегията на Беш/Младши/ в Ирак.Сега водената от Бейкър комисия призовава Белия Дом за основна ревизия, като с 79-те си предложения удря и 79 плесници. Обрат от войнствената американска политика към повече дипломация и военна въздържанаст би дошъл късно, но все пак не много късно. Твърде дълго ние привиквахме с факта, че кървавите бани и масовите убийства са ежедневие в Ирак.

Вестник “Ханделсблат” от Дюселдорф продължава същата тема, но разглежда проблема от друг ъгъл. Във вестника четем:

Сега всеки, също и Джордж Буш, ще се опита да извади от доклада това, което пасва на собствената му концепция. Би било фатално обаче, изводите на комисията така да бъдат разпарчетосани, че да не може да се разпознае основното послание. Защото то е категорично: Иракската операция е основно провалена и няма никакъв смисъл да се отвръща поглед от реалността. Ето защо предложения за увеличаване на контингента, вместо неговото съкращаване няма да хванат дикиш пред хората на Бейкър. Дали Джордж Буш е в състояние да възприеме подобни рамки за своите действия е под въпрос, защото за него в оставащите две години от мандата му е важно и наследството , което ще остави след себе си.

Коментаторът на “Берлинер Цайтунг” е на друго мнение:

Има много индикации за това, че президентът Буш в остатъка от мандата си, ще се подчини на реалистите в американската политика, които все повече изтласкват неоконсервативните идеолози от властовите позиции. Това означава, че ще има все пак разговори между САЩ и недосегаемите режими в Дамаск и Багдад, ще трябва да се разговаря и с Хамас и с Хизбула. Всичко това са знаци на надежда, но не толкова за провалилият се външнополитически президент Буш, колкото за засегнатите хора в Ирак и в Близкия Изток.

“Остзее Цайтунг” от Росток продължава темата и пише:

Нищо не характеризира ситуацията в Ирак по-точно от изречението на Хичкок: “Само един поглед върху света доказва, че ужасът не е нищо друго освен реалност!” За Буш отдавна Ирак е въпрос на личен престиж. При Бейкър обратно- става дума за признаване на реалностите. Стратегическият план на бившия външен министър поставя политиката на Буш и във вътрешнополитическо отношение под силен натиск. Въпреки всичко това е само един компромисен документ. Бейкър предлага лавиране между изтегляне и продългжване на бойните действия, както и да бъде оставено кървавото дело в ръцете на иракчаните.

Ще завършим прегледа на печата с извадка от “Ландесцатунг” от град Люнебург по същата тема. Цитираме:

Когато Белият дом привиква за съвет високопоставен политик, винаги става дума за това, да се предотврати национална катастрофа. Вероятно Джеймс Бейкър е бил консултиран обаче твърде късно. При това е мислимо да бъде зачеркната Сирия от оста на злото и да бъде превърната в съюзник. В случая с моллите в Техеран обаче намеренията изгеждат по-скоро, като виц. Съвсем неприкрито ислямската държава се стреми да стане регионална сила. Един пакт с амбициозните молли може да стане предпоставка за арабско-иранска война. Дипломати от ранга на Бейкър знаят много добре, че е по-лесно да се прави политика с дявола, когото познаваш, отколкото с ангела, на когото се надяваш. Но това се отнася и за времето преди военната атака срещу Садам.