Преглед на германските всекидневници

Разнообразни са коментарните теми в днешните германски всекиденвинци- от здравната реформа и предложенията за увеличаване на заплатите във вътрешно-политически план, до присъединителния процес с Турция и критика на руското ръководство-във външно-политически план.

Ще започнем с коментар на Хесише/Ниедерзексише Алгемайне от град Касел по повод публикуваната статистика за бедността в Германия:

Точно по средата на дебатите как трудещите се да вземат по-голямо участие в нарастващите печалби на фирмите и в подема на конюнктурата гръмна новината: десет милиона германци живеят на или под границата на бедността, от тях 1.7 милиона деца.Особено застрашени са безработните Нашето богато общество, което не дава работа на мнозина, е застрашено от борба за преразпределение между тези които печелят много пари. Това е антисоциално и срамно. На всичкото отгоре е и глупаво, ако се замислим за тези деца, чието бъдеще вече е свършило, преди да е започнало.

Темата продължава Алгемайне Цайтунг от град Майнц и пише:

В Германия милиони хора са застрашени от бедност. Е,никой няма да умре от глад. Въпреки това е достатъчно лошо, когато хората например се отказват доброволно от лекарски преглед, защото нямат пари за лекарската такса.

Голямата грижа на много граждани не е изпадането в глад или клошарството. Те се страхуват да не бъдат отритнати от обществото, да останат без шансове и перспективи. Колко неравенство още трябва да има, и каква отговорност носи държавата за справедливи рамкови условия? От гледна точка на милионите разбити жизнени съдби, тук е пропуснато много.

Тюрингише Ландесцайтунг коментира протестите около здравната реформа по следния начин:

Гражданинът има чувството, че тази раформа не е за негово добро. Той иска да се чувствува добре осигурен, когато се стигне дотам. Но точно тук Ула Шмид се провали и не успя да си осигури подкрепата на населението. Възможно е реформатроските планове да са по-добри от това, което виждат в тях лекарите и фармацевтите.Но една политика, която не се споделя, независимо от това че накрая получава достатъчно гласове в параламента, е провалена. Ула Шмид знае това много добре, знае също и ролята си в тази политика.Ето защо не само нейните нерви са опънати докрай.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг коментира присъединителните преговори с Турция. Във вестника четем:

Целият присъединителен процес само след година вече е в криза. Това е криза с предизвестие, която отваря спорните въпроси в ЕС.Тези, които съзират в лицето на Турция стратегическо обогатяване на съюза, смятат кризата за преувеличена от противниците на Анкара. Скептиците по отношение на Турция обратно, не искат да бъдат поучавани и залагат на окончателен провал, като смятат кипърския проблем за сиптоматичен. Мащабите на политическите, социалните и културни допирни точки не са толкова големи, както твърдят някои. И тук скептиците имат право. Дори и присъединителният процес да бъде продължен, той ще си остане една безрадостна процедура на взаимни обвинения и горчилка.

По повод срещата на Ваймарския триъгълник в германския град Метлах вестник Дер Тагесшпигел от Берлин пише следното:

Първоначално Ваймарският триъгълник приличаше на Бермудски. Общите планове бяха потънали в морето от недоразумения, конфликти на интересите и взаимните обвинения. В последно време поляците се чувствуваха остро провокирани от германско-руския проект за газапровода през Балтийско море. Нестабилният Ваймарски триъгълник беше пред провал. До вчера. Защото Меркел, Ширпак и Качински в един момент оставиха настрана спорните въпроси и се концентрираха върху постижимото.

Същият вестник коментира и развитието на случая Литвиненко. С извадка от коментара ще приключим прегледа на днешните германски всекидневници. Цитираме:

Режимът на Путин съществува от това, доколко съзнателно допуска докъде сам може да стигне. В тази връзка е възможно руският властелин да смята, че отпадането на обвинението за убийство дори не е в негов интерес. Но за разлика от многото убийства от последните месеци динамиката на този криминален случай е извън руския контрол. И кой, както руският външен министър предупреждава за опасността от политизиране на трагедията, вече не е разбрал докъде всъщност е напреднало политизирането й. Политическата опасност, произтичаща от смъртта на Литвиненко, явно бива омаловажавана в Кремъл.А тя ще се увеличава, не на последно място благодарение на обществения интерес към изпълнения с напрежение случай. Обвинението на Литвиненко, изречено на смъртното му легло, междувременно се превърна в опасност за политическото бъдеще на Путин.