1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германските всекидневници

13 октомври 2006
https://p.dw.com/p/Au8B
Снимка: dpa

В днешните германски всекидневници се обръща внимание най-вече на присъждането на Нобеловата награда за мир на икономиста от Бангладеш Мухамад Юнус и неговата банка “Грамийн банк”.

В началото ви предлагаме извадка от Меркише Одерцайтунг. Там четем следния коментар:

Гениалната концепция за отпускането на микрокредити на най-бедните сред бедните, за да могат те да си купят шевна машина или плуг, се гради върху принципа “Подпомагане на личните усилия за постигане на нещо”. Подемът в развиващите се страни зависи от способността и готовността на населнието да поеме съдбата си в собствени ръце. Основният принос на тазгодишния носител на Нобеловата награда за мир Мухамад Юнус е, че чрез иновационните си програми за микрокредитиране той помага и на жените да постигнат напредък в живота си. Човек като Юнус, помогнал на милиони да се избавят от бедността, е достоен носител на Нобеловата награда за мир. Тъй като победата над бедността е предпоставка за установяване на мира по света.

Шварцвелдер Боте коментира темата с изречението:

Ангажиментът в подкрепа на мира не съотвества винаги на традиционната представа. Мироопазваща и мироспомагаща е също дейност, която се разбира като превенция на насилието – посредством намаляване на бедността и изграждане на по-добри условия за живот.

Вийзбаденер Курир пише в тази връзка следното:

Имайки предвид, че световната икономика не съумява да се пребори с бедността, че многонационалните концерни не се интересуват от проблемите на бедните, сме принудени да възприемем Мухамад Юнус като един от малкото, които притежават доблестта да застанат на страната на губещите. Ето защо той заслужава отдадената му чест. Да се надяваме, че отличаването му с Нобеловата награда за мир ще подтикне към подражаване.

На тази тема се спира и Бонският Генерал Анцайгер.

Щом значима част от световното население не разполага със средства, за да излезе от бедността, траен мир не може да бъде постигнат, се казва в съобщението на Нобеловия комитет, присъдил тазгодишната Нобелова награда за мир на бангладешкия икономист Юнус. Това звучи логично. Ето защо е крайно учудващо, че толкова много хора по света, отказват да проумеят зависимостта между благоденствие и мир.

На темата се спира и Манхаймер Морген. Там четем следния коментар:

Присъждайки Нобеловата награда за мир на икономиста Мухамад Юнус, Нобеловият комитет направи нова интерпретация на понятието мир. Погледът вече е отправен не само към активисти, борещи се за спазване човешките права или против войната и ядрените оръжия, но и към личности, застъпили се за равнопоставеността на жените и за установяването на социална справедливост.

Алгемайне цайтунг коментира темата, критикувайки решението на Нобеловия комитет.

За пореден път се питаме възможо ли е да подходим с респект към решението на Нобеловия комитет. Дейността на бангладешкия икономист е несъмнено ефективна и подпомагаща напредъка, но първо тази идея не е нова, и второ понятието мир за пореден път се използва главно като отражение на социалната справедливост. Идеята на Алфрлед Нобел е обаче съвсем друга – той има предвид личности, които допринасят за побратимяване между народите, за разоръжаване и омиротворяване. С известна меланхолия си спомняме за носители на Нобеловата награда за мир, които отговарят напълно на изискванията на Алфред Нобел – Ширин Ебади, Джими Картър, Кофи Анан и Ким Те Чжун.

В заключение ви предлагаме коментар от Еслингер Цайтунг.

Трябва да признаем, че Нобеловият комитет не винаги е взимал правилни решения относно носителите на Нобеловата награда за мир. Не обаче и тази година. Присъждането на наградата на икономиста Юнус е признак за мъдростта на петчленния комитет. Юнус и неговата банка “Грамийн банк” са пълното противоречие на това, което е присъщо за днешния свят на глобализацията, на многонационалните концерни и многомилиардните печалби. Юнус отпуска кредити на напълно неплатежоспособни хора, за разлика от големите банки, които отпускат кредити само на онези, които така или иначе вече имат достатъчно пари. Присъждайки Нобеловата награда за мир на тази непозната на световната общественост личност, Нобеловият комитет дава повод за надежда.