Преглед на германските всекидневници

Днешните германски всекидневници продължават да коментират темата, която развълнува света през последните няколко дни- речта на папата в Регенсбург и реакциите в ислямския свят.

Дрезднер Нойесте Нахрихтен пише по повод папа Бенедикт XVI следното:

Невероятно, колко много омраза в името на вярата се изсипва върху папа Бенедикт XVI. При това папата демонстрира християнско великодушие и изказа искрено съжаление за въздействието на речта си. Той не трябваше да права това. Защото няма нищо за съжаление, ако например турските медии не бяха манипулирани и биха информирали верни на истината за речта в Регенсбург. По този начин обаче се сляха вижданията на проповедниците на омраза в Анкара и Техеран. Речта на Бенедикт няма връзка със спора около карикатурите на Мохамед. Много мюсюлмани разпознават протегнатата ръка на папата. Сега зависи от тяхната воля, да дадат сигнал за диалог. Какво би станало, ако ислямски водачи биха отхвърлили поредното антисемитско или антизападно изстъпление на иранския президент? Но на тях им липсва този калибър.

Темата продължава вестник ТАЦ от Берлин:

Папската реч не беше нито енциклика, нито пък догма. В този смисъл папа Бенедикт XVI можа да изрази огромното си съжаление за неправиланата интерпретеция на думите си. В християнството не е грях да признаеш грешките си, тъкмо напротив. Това също е преимущество, най-малкото защото папата, като представител на вярата, се ползува с известни симпатии в мюсюлманския свят. Само ако ги нямаше фундаменталистите по джамиите и медресетата, които наливат масло в огъня. Също и планираното посещение в турция би могло да се състои. Е, за една кохорта от радикални мюсюлмани, съжалението на папата не означава нищо. И Слава Богу!

Ди Тагеспост от град Вюрцбург допълва:

Папа Бенедикт е трън в окото на културното благоволение. Църквата в Германия е заета с мисълтта, как да пожъне плодове в душите на хората папското посещение в Родината. На нея не й остава нищо друго, освен да следва примера на папите и да бъде трън в окото на едно безбожно общество.Човек винаги може да бъде свят и свободен от грехове. Но иска ли човекът да реформира Йисус Христос? Словото на Йисус бе сурово, речта на папа Бенедикт бе сурова, защото предизвиква и настоява за катогоричен отговор ДА или НЕ.

Ще завършим прегледа на германските всекидневници с извадка от коментара на ВАЦ по същата тема. Във вестника четем:

Представете си случай, при който висш ислямски авторитет в академична реч съпостави християнството и войнствуващато насилие, като се позове на деянията на кръстоносците. Щяха ли тогава западните държави незабавно да привикат посланиците на мюсюлманските държави? Щеше ли да има палежи в джамии? Щеше ли да бъде застрашен живота на ислямски медицински сестри? Със сигурност-не. Това не би се случило, защото държавата и църквата принадлежат неразделно към обществото, но са разделени. Защото влиянието на църсвата върху секуларистичните стойности като икономика и правитлество е ограничено. И преди всичко защото не съществуват заслепени екстремистки сили, които инструментализират религията и религиозността, за да насъскват хората. Папапа лично изрази дълбокото си съжаление за неправилната интерпретация на думите му. Това е извънредно голям жест. Дали обаче на този жест ще има подобаващ убедителен голям отговор? Папата има право на него.