Преглед на германските всекидневници

Разнообразни се темите в днешните германски всекидневници: като се започне от от гласуването в Бундестага за военната мисия на Бундесвера в Конго, през иранската ядрена програма, екологичните данъци и се стигне до коментари за присъдата срещу Сабине Х. за убийството на осем от нейните деца.

Във вестник Любекер Нахрихтен четем :

В Ирак не са достатъчни 160.000 войници,за да изградят функционираща държава, а ето че една хилядна от тази цифра трябва да подсигурява изборите в една държава, голяма колкото цяла Западна Европа? Бундестагът вярва, че това е възможно и даде съгласието си за мисията на Бундесвера в Конго. Възможно е понякога да съществува единствено изборът между риска и по-големия риск. Защото каква е алтернативата на мироопазващите части? Или трябва да приемем създаването на един вид супер-Сомалия, която би увеличила значително мигрантския и бежански натиск върху Европа?

Берлине Курир продължава темата и пише:

Ето значи, 780 млади мъже трябва да приготвят снаряжението си и да се отправят към непознато Конго. Колко дълго ще останат там? Никой не знае. Колко от тях могат да загинат? За това още не се говори. Неудобните въпроси просто се потулват от голямата коалиция. Вместо това се забъркваме във въпроси, които позволяват само един отговор- мисията в Конго не биваше да бъде одобрявана. Нашите момчета не искат да отиват там. Никой не марширува доброволно към преизподнята. И този, който вчера кимаше одобрително с глава в Бундестага, трябва да има необорими аргументи, ако се случи най-лошото. Предупреждения имаше предостатъчно.

Поредната издънка в германското разузнаване коментира Ханделсблат от Дюселдорф:

По реакцията на канцлерството можем да съдим колко неловка е поредната издънка в Бундеснахрихтендийнст. Обикновено в такива случаи канцлеството не бърза със съобщения за пресата. Сега обаче, след като излезе на бял свят, че сътрудник на разузнаването е узнал предварително за отвличането през 2004 година на германския гражданин от ливански произход Ел Мазри, веднага дойде повикът за реформа в разузнаването. От една страна на наблюдаващите отгоре ставащото, им е достатъчно неловко. От друга страна трябва да се предотврати възможността политическите издънки, да засегнат сегашното правителство. Защото те само наливат вода в мелницата на онези, които изразяват недоверие в намеренията на правителството за изясняване на случая.

По повод предложенията за данъчни облекчения за водачите на моторни превозни средства с дизелов двигател и т.нар. филтър против твърди частици вестник Нордбайеришер Курир пише следното:

Политиката действува според отдавна доказалия се принцип на камшика и морковчето. И това е добре. Ако федералните провинции, които получават пътния данък, сътрудничат, мнозина шофьори в скоро време ще получат добавка от 300 евро, ако инсталират филтър срещу твърдите частици. Този който откаже, ще трябва да плаща по-висок пътен данък. Това е спортсменско предложение, поне до 2009 година, когато за автомобилите влиза в сила новото екологическо изискване- евро 5. новите разпоредбби обещават 80 процента по-малко изхвърляни твърди частици, но милиони по-стари автомобили продължават да изхвълят във въздуха саждите. Тоест- към ремонтната работилница, монтирайте филтър сруще твърди частици.

На същата тема се спира в коментара си ТАЦ от Берлин:

Технически погледнато проблемът с изхвърлянето на сажди в околната среда е решен от години. Но федералното правителство не се осмелява да надскочи сянката си и пада на колене пред интересите на някои автомобилни концерни, като Фолксваген например. Ролята на големите страхливци обаче се пада този път на отделните федерални провинции. От страх от загуби на работни места в автомобилната индустрия, отделни федерални провинции дори се опитват да премахнат европейските горни граници за изхвърляне на вредните сажди във въздуха.

Ще завършим прегледа на печата с извадка от Алгемайне Цайтунг от град Майнц по повод присъдата срещу Сабине Х. за убийството на осем от нейните деца. Във вестника четем:

Има присъди, които човек изобщо не може да проумее. Решението на съда във Франкфурт на Одер е такава присъда. Една срамна присъда. 15 години затвор за непредумишлени убийства, 15 години от които извършителката ще излежи 10, ако присъдата влезе в сила. Близко до ума е подозрението, че тази жена дълбоко в себе си е морално деградирала. 10 години затвор е смехотворна присъда за това, което тя е извършила. Всъщност въобще не е никаква присъда. Ако сме достатъчно цинични можем да направим равносметка: 10 години затвор, това прави по 15 месеца за всяко убито дете. Ако обаче цинизмът не ни доведе до никъде, ни остава надеждата, че Върховният съд ще анулира тази присъда.