Преглед на германските всекидневници

Атентатът в Афганистан, при който загинаха германски полицаи е сред най-коментираните теми в днешните всекидневници. Ето какво четем във вестник ВезерКурир от град Бремен.

Ето го и доброто макар и все още тихо ехо отвръщащо на страхливото нападение. Водещи политици от ХДС/ХСС, председателят на СДП Курт Бек и водачът на опозицията Вестервеле веднага ясно заявиха, че няма да има дискусия относно свиване на ангажимента на Германия в Афганистан. Дори и двойното председателство на залените няма намерение /само месец преди извънредния си конгрес за Афганистан / да прекратява своята възстановителна дейност в страната. Това че новата лява партия продължава да играе ролята на поддръжник на терористичните искания на талибаните е непоносимо, но не и неочаквано. Нейният председател Бартш прави точно това, на което се надяват талибаните след всяко свое нападение срещу германци. Той вижда доказателство за това, че военното присъствие само по себе си не носи повече сигурност.

На същата тема посвещава коментара си и вестник Визбаденер Курир, където четем.

Всички, които искат да подпомогнат за стабилността и стопанското възстановяване в разкъсаната от война и екстремизъм страна рискуват своя живот. Независимо дали става дума за войници, сътрудници на помощни организации, или както в случая за полицаи. Естеството на тяхната работа не им позволява да се крият в осигурени зони, те трябва да са сред хората на улицата. На същата улица обаче господствува тази несигурност и тази терористична заплаха, които те със своята дейност искат да преодолеят.

Ландесцайтунг от град Люнебург коментира темата от друга гледна точка. Цитираме.

Всеки следващ варварски акт ще увеличи броя на противниците при гласуването през есента в Бундестага за продължаване на мисията на Бундесвера. Ситуацията в СДП е политически сложна. Партията бива атакувана от левицата, чиито настоявания мнозина членове на СДП биха подписали с ДА, същевременно партията е обезверена, като се има предвид спада на доверието в нея според социологическите проучвания. Новата лява партия с генералния си отказ за чуждестранни мисии на Бундесвера просто игнорира края на Студената война. Племените вождове в Руанда и етническите “чистачи” на Балканите отбелязаха края на ерата, в която можеше де се действува семпло по пацифистки. Един свят, разкъсван от необозрими конфликти, има нужда от “световна вътрешна политика”, каквато скицира още през 80-те години Вили Бранд. Миротворчеството вече не функционира без оръжие.

Минденер Тагеблат продължава същата тема.

Във вестника четем.

Все още политиците, с изключение на новата левица, са единодушни, че ограничаването само в хуманитарна мисия, доколкото това изобщо е възможно, ще бъде равнозначно на връщане към каменната ера на ислямистите. Същевременно това ще бъде равнозначно на тяхното възкресение, като бащи на международния религиозен тероризъм под знамената на пророка. Ето защо продължаването на мисията на Бундесвера ще се дискутира още по интензивно след всеки следващ атентат. Многото подкрепящи лозунги обаче не могат да отминат познанието, че тази мисия в дългосрочна перспектива е невъзможна без подкрепата от населението в собствената страна.

Ето и мнението по темата на Зюддойче Цайтунг. Цитираме.

Изтеглянето от Афганистан би било чиста проба символична политика. Ако мандатът бъде прекратен, това ще изпрати опустошителен политически сигнал до съюзниците, а и без това ограничаното влияние на германците, би било намалено още повече. От друга страна времето до есента е твърде малко за основен стартегически дебат. Ето защо всичките три мандата трябва да бъдат продължени, а времето да новата година да бъде използувано за създаването заедно със съюзниците на нова и преди всичко близка до хората в Афганистан концепция. Към тази концепция спада и съединяването на ИСАФ и обединените сили на съюзниците.