Преглед на германските ежедневници на 23.1.

Ландсхутер Цайтунг пише за настоящото затопляне следното:

Федералното правителство сега е изключително облекчено и свръхрадостно. "Червените мандарини" са готови да "забравят" яда си към Германия. Каква чест само!? Докато Ангела Меркел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер се състезават помежду си за това, който от тях има по- главна заслуга за раведряването на отношенията, народната Република - по думите на своя външен министър смята вече води политика " ръка за ръка" с Германия. Дано управляващата в Германия коалиция, след като направи унизителен поклон пред китайците, не допусне да бъде измамена от тях. Анализът на декларацията на китайския външен министър доказва едно: Берлин на практика е подложил извинението си за това, че Далай Лама е бил приет официално в канцлерството."

Остзее Цайтунг от Росток също коментира германо-китайските взаимоотношения и връзката им с развитието на демокрацията:

"Следващата зима не е твърде далеч. Западът има практика, не само да обвързва желанието си за сътрудничество с други държави с готовността им да провеждат икономически реформи, но и с готовността им да развиват демокрацията. Ако и двата процеса бъдат паралелно форсирани в Китай с неговите милиард и триста милиона души население и гигантските различия между 22-те провинции, това може да взриви на китайското общество. Възможно е да се стигне до всеобщ хаос. Затова настояващите за реформи западни общества трябва да са по-търпеливи. И Китай се открива все повече към света от 1976 година насам. Никога досега не е имало толкова голям обем на търговията с азиатците, както в момента. Милиони китайци се намират в чужбина, милиони чужденци пък прииждат към Китай. Това е развитие, за чийто успех има дял и западната демокрация. И то най-вече с личният си пример, а не толкова с опитите за пряка намеса.

Реклингхойзер Цайтунг от Марл коментира нещата така :

"Най-важното е, разбира се, да се зашитят интересите на Германия в сферата на външната политика. Все пак човешките права не бива да стават жертва на тези интереси. Приемайки духовния водач на тибетците Далай Лама, канцлерката Меркел отправи ясен сигнал в това отношение. В процеса на по-нататъшното нормализиране на отношенията, федералното правителство сега не бива да се отрича от поведението си и пост-фактум да се подчинява на натиска от Пекин. Ако линията на поведение на Берлин по повод теми като Тибет или спазването на човешките права е криволичеща, това ще доведе до сериозна загуба на доверието и би представлявало тежка ипотека за бъдещето."

От ипотечните кредити на САЩ тръгна сегашната финансова криза в света, на която днешните германски вестници посвещават множество коментари.

Ето мнението на Зюддойче Цайтунг:

"В сегашният ход надолу, има риск, всичко - както успехи, така и неуспехи - да се смеси в една воняща мътилка, сигнализираща на гражданите, че не бива да се докосват повече до акции. Ако мнозинството от германците възприеме тази максима, разделечението в обществото - между бедни и богати - ще се засили още повече. С акции през изминалите години можеха да се направят доста печалби. тези печалби бяха реализирани главно от онези, които и без друго са заможни. Повечето останали германци продължиха да стискат в ръце спестовните си книжки и по този начин докараха най-вече на акционерите на банките добри печалби."

Меркише Одерцайтунг " пише :

"Независимо от всичко, този път нещата са различни. Променят се балансите в световния икономически свят. Глобализацията окончателно престана да бъде еднопосочна улица. Ако преди всички се ориентираха по Ню Йорк, сега вече Пекин, Москва, Делхи, Дубай и др. играят все по-важна роля с милиардите, с които разполагат и с които инвестират по цял свят."