Преглед на германските ежедневници на 6 май

От Външнополитичиеските коментари сме подбрали за вас темата за предстоящите тържества в Москва по повод 60-годишнината от края на Втората световна война и намерението на Буш да посети редица страни от бившия Съветски Съюз. Меркише Одерцайтунг отбелязва:

“С всички сили президентът Путин в момента се опитвабезупречно да подготви гигантските тържества по повод деня на победата над Хитлерова Германия на 9 Май в Москва. Досега никой западен правителствен ръководител от по-големите държави не беше посмял да вгорчи супата, триейки повечко сол над една победа, която освен над националсоциализма е и победа на Сталиновите войски. Балтийците, поляците и украинците получават подкрепа за нежеланието да празнуват тези тържества единствено от американския президент Буш. Той здравата чуква Петин по носа, пътувайки преди 9 май до Латвия, след което пък ще посети Груция, която полага усилия да се откачи от влиянието на Москва. Това е чиста демонстрация. Зад подобно нещо се крият огромно количество геополитичски интереси. САЩ имат обаче доста силни козове в ръцете си и в региона на Балтийско море, защото те бяха единствените ,които не признаха Сталиновата анексия от 1940 година. В Полша, Литва или Естония са твърде неприятно изненадани от държавните ръководители на някои големи страни с техните сърдечни приятелства с Путин и взирането в руския газ...

И едно друго външополитическо събития намира място сред днешните коментари - посещението на германския канцлер Шрьодер в Турция. Вестник Франкфуртер Рундшау се пита, дали доста мекото отношение на Шрьодер към Ердоган не е някаква прагматична инвестиция за бъдещето. :

“Акостава дума за разумен опит, от Турция да се направи европейска страна, то отговорът на въпроса трябва да е утвърдителен, без да се омалважават трудностите. Пък и каква би била алтернативата? Ако всеки пропуск на турците въде наказван с публична плесница, това би ознавало систематично да се рушат психологическите предпоставки за успеха на начинанието. Критичната солидарност е правилна, допустимо е и солидарността да взима връх над критиката. Но не я да я задушава. Тук канцлерът с опитите си за заглушаване отново стигна до границите на допустимото, а в случая с Армения ги и надмина. Щом като от геноцида, изведнъж стана дума за “събития, които се били случили навремето”, функционалното приятелство се превърща в обвивка на лъжата.”

И накрая отзив от Аахенер Цайтунг във връзка с връчената на италианския президент Карло Адзелио Чампи Карлова награда:

“Много хора се страхуват от глобализацията и нейната анонимна мощ, с която заплашва да промени социалното им ежедневие. Отговорът на това може да се крие в Европа, която дефинира ролята си като световна сила, ориентирана към социалното и човешките права. Това би трябвало да бъде приносът, към който призоваха Кьолер и Чампи в името на една бъдеща “Европа за хората”. Това беше и най-важното послание на вчера връчената Карлова награда – чудесно допълнено с онзи оптимизъм и жизнерадост, които излъчва младият стар италианец.”