1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германските ежедневници

16 септември 2006

Критиките срещу Папа Бенидкт 16-ти и неговите изказвания за връзката между религия и насилие са обект на множество коментари в днешния германски печат.

https://p.dw.com/p/Au8p
Снимка: AP

Алгемайне Цайтунг от Майнц очевидно смята, че повечето мюсюлмани, които сега протестират очевидно не познават контекста на изказването на Бенедикт 16-ти и пояснява:

“Те очевидно не знаят, че е говорил в университет и е цитирал писмо, птисано преди 600 години от един византийски император, така че учението на Мохамед не е било обидено от Папата. Може би е вярно, че съветниците на Папата или той самия са можели да бъдат по-осведомени за чувствителността на друговерците. Този упрек е основателен. От друга старана обаче възниква впечатлението, че в диалога между религиите Бенедикт предпочита трънливия път. Трябва да се спори без насилие, но не и беззъбо.”

Нюрнбергер Цайтунг е още по-радикален в защитата си на Папата и пита следното:

“В крайна сметка не можем да подминем въпроса, който изобщо не беше повдигнат от Папата в Регенсбург: Как да се оправяме с хора, които даже и на теологически дискусии реагират истерично и с насилие? С което не искаме да кажем, че мюсюлманите не могат да реагират по друг начин поради принадлежността си към тази религия. Голямата част от световните възмущения са повече свързани с политиката, отколкото в религията – доколкото в ислямския свят може да се направи подобно разграничение. Пакистанското правителство например може да се е почувствало изкушено, да отвори отдушник за своите мюсюлмани, които са възмутени от про-американския курс на страната, като им предостави Папата като обект за изливане на яроста. А вътрешнотурският спор около предвиденото посещение на Папата край Босфора показва до каква степен влиянието на ислямистите вече се е разпростряло над политиката на Анкара.

Зексише Цайтунг от Дрезден коментира темата така:

“По същество Бенедикт 16-ти каза едно: разпространението на вярата чрез насилие е противоестествено. А срещу това изречение едва ли някой може да има нещо против. Въпросът, какво е отношението на исляма след 11 септември 2001 и другите терористични удари на Запад към насилието и толерантността, е напълно основателен. Един от основните проблеми в това отноешение е, че ислямският свят до голяма степен отказва да се занимава с този въпрос. Във всеки случай християнските църкви не могат да бъдат обвинени, че отказват да се включат в диалога между културите. Пресилените реакции на папските думи сочат, колко е трудно да се намерят партнори за този диалог в ислямския свят.”

И накрая по темата мнението на “Вестфелише Рундшау” от Дортмунд:

“Може би все пак ще бъде разрешено да се каже онова, което за хората, надарени с разум, е съвсем ясно : бурята от възмущение в ислямския свят е абсурдна, абсолютно пресилена и ненормална. И което е по-лошо: тя потвърждава онова, което Папата изобщо не е изричал. Затова не е само задача на католиците да защитят Папата от подобни истерии. Нашето общество е секуларизирано, но съвсем не е лишено от стойности. Щом като само предупреждението за религиозно мотивирано насилие може да провокира истински изблици на насилие, вече не става дума само за свободата на вярата. Тук става дума за свобода изобщо.