Преглед на германските ежедневници

Реакциите са доста радикални и се простират в диапазона между “ Крайно време беше” и “ Защо точно ние?” Вестник Хесише Алгемайне Цайтунг от Касел пише :

“Бундесверът ще оперира под тройно бреме : бремето на историята между Германия и Израел, бремето на реалните опасности – защото не може да бъде изключена възможността, че при поставената им задача да осуетяват контрабандата на оръжие по морския път, нашите войници няма да попаднат между фронтовете. И на трето място е бремето на продължителността на подобна мисия. Още отсега е ясно, че мандат от само една година няма да е достатъчен.”

По повод опасностите на предстоящата мисия Остзеецайтунг от Росток смята, че те са все пак относително обозрими.

“Защото – пише изданието – резолюция 1701 – предвижда обезвлястяването на радикално-ислямистката Хизбула и създаването на зона, свободна от оръжия в Южен Ливан, но тези задачи трябва да бъдат реализирани предимно по суша. Това именно ще е най-трудната задача за войските на ЮНИФИЛ. Освен това федералното правителство успя да прокара за нашите “сини каски” един доста твърд мандат – в случай на нужда, те ще имат право да се грижат за реда и сигурността по море даже и с помощта на военна сила. Германия и нейните военноморски сили ще извлекат полза от факта, че страната се радва на добрия имидж на политически партньор както в ислямския свят, така и в Израел. Федералната Република – следователно – няма да се проявява изключително и само като военна сила, а и като помирител.”

Вестник Щутгартер Цайтунг оспорва правотата на решението да се изпратят германски военнослужещи в Ливан :

“Тази мисия е плод на на афекта, че все нещо трябва да се направи. Тя не е родена от трезв анализ, кои цели биха могли да бъдат постигнати с помощта на наличните военни средства и при наличието на преобладаваща политическа воля. Това че подходът на Обединените нации по въпроса не е по-убедителен отколкото на Федералното правителство, не прави нещата по-добри. Германия може и да си е възвърнала държавния суверенитет, но в отношението си към Бундесвера, тя изобщо не го проявава. За подобно нещо би било нужно най-първо съзнанието, че военните средства имат своите граници.”

За ограничеността на въздействието на германското участие говори и Минденер Тагблат, но в друг аспект:

“Всичко ще си остане символичен жест, вероятно затова той трябваше да бъде така значителен. Планираната мисия на германските военноморски сили по Ливанското крайбрежие впечатлява с големината си. Тя обаче не може да прикрие истински реалната военна стойност на този германски принос за овладяване на насилието вследствие на новата военна ескалация в Близкия Изток. Все още цялото прилича на оперетна акция. Щом се използват толкова възвишени думи, че трябвало да се гарантира правото на съществуване на Израел и да се помогне на Ливан да си възвърне суверенитета, вероятно намеренията действително са искрени. Действителността обаче е съвсем различна. Подобно нещо е типично за воденето на символична политика”.