Преглед на германските ежедневници

“На пръв поглед Западът се провали. Много милиарди помощи потънаха неизвестно къде. И без друго основното внимание е насочено към Ирак. При повторно вглеждане , става ясно, че Западът от самото начало се енагърбил със задача, която не е по силите му. Многонационалната държава Афганистан е лоша почва за издигането на маяка на демокрацията. Един- единствен път в миналото е имало единодушие между узбеки, шиити, пущуни, таджики и талибани : когато ставаше дума за отхвърлянето на съветската окупация. Сега обаче военните вождове са единни, че трябва да се сложи спирачка на Запада и да се осуети неговото намерение за налагане на демокрацията. Вилнеещата тълпа в Кабул атакува посолства и поставя под въпрос универсалната претенция на демократите да наложат навсякъде принципите си.”

По повод тежките безредия,станали в Афганистан вчера, вестник Нойес Дойчланд също се спира на ситуацията и вижда връзка с Ирак:

“В сянката на все още катастрофалната ситуация в Ирак, постепенно еродира и без друго лабилната сигурност в Афганистан. Засилват се атентатите, предизвикани от самоубийци. От седмици насам, все по-интензивни стават и нападенията на талибаните в южната част на страната. Като следствие от това САЩ отново започват масирано да бомбардират, а това води до станалите вече печално известни “колатерални щети”. Нормалните граждани се оказват – пет години – след свалянето на талибаните от власт – все още в ситуация на тлееща война. Войските на окупаторите, местните вождове и бойците на талибаните водят помежду си война, докато хуманитарните организации се упражняват над местните хора. По всичко изглежда, че никой не разполага с никакъв план за бъдещето.”

Меркише Одерцайтунг по същата тема пише :

“Цялата международна мисия, която трябваше да донесе демокрация и благосъстояние, междувременно се намира на ръба на провала и рискува да потъне в хаос. Военни вождове и мафията на опиати мобилизират своите сили, докато в Берлин все още пред обществеността се създава впечатлението ,като че омиротворяването на Афганистан е само въпрос на време. Както се развиват нещата в момента, може да се окаже, че въпросното време вече е изтекло.”

Друга често коментирана тема е речта на Папа Бенедикт 16-ти по време на посещението му в бившия нацистки концентрационен лагер Освиенцим. Вестник “Тагеспост” от Вюрцбург отбелязва следното:

“Най-ужасяващият символ на 20-ия век е Освиенцим. На това място германският Папа отправи молитви към бога заедно с евреи и християни. Дали постепенно си отива времето на постоянните сравненеия на жертвите, на обвиненията и изнудванията? Бенедикт 16-ти, чието първо действие след избирането му за Глава на Римо-католическата църква беше да напише писмо на еврейската общност в Рим, и който включи Освиенцим в целите на официалното си посещение в полша, направи нова, голяма крачка за да продължи делото на помирението между евреи и християни. Йоан –Павел Втори премина през Бранденбургската Врата, Бенедикт 16-ти – през Портала на Освиенцим. За онези, които не помнят историята, това може да са били вълнуващи жестове. В действителност обаче това бяха стъпки, които окуражават, че е възможен мира между народите, расите и религиите.”

Във вътрешнополитически аспект днешните германски вестници коментират намерението на голямата коалиция да ремонтира така наречените закони “Харц”, свързани със социалната защита при безработица. По този повод Хесише Алгемайне Цайтунг пише :

“Не е вярно, че разноските по Харц-4 възникнали едва ли не необяснимо и надминали всички очаквания, защото хората злоупотребявали с правото си да получат помощи. Не е редно разходите по Харц -4 да бъдат разглеждани изолирано. По-скоро вярно е, че разноските не нарастват лавинообразно, а че просто се плащат вече от друго място. От началото на годината, онези, които нямат работа от 12 , респективно 18 месеца, получават своите помощи не от Федералната агенция по заетостта, а от Държавния бюджет. Който дебатира честно, трябва да осъзнае подобни връзки.”

Вестник Щутгартер Цайтунг по същата тема изразява критиките си по следния начин:

“Кардиналната грешка се крие в това, че реформата беше чисто и просто подценена. Мантрата на социалдемократите гласи : по-добро посредничество при търсенето на работа. Вярно е, че от миналата година вече и бившите получатали на социални помощи поподнаха в статистиката на безработните и в полезрението на агенциите по труда, но това не е достатъчно. Нови работни места в приемливо количество ще възникнат само когато Федералната Република се ориентира към икономическа политика, която да е по-силно насочена към стимулиране на растежа.”