Преглед на германските ежедневници

Вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг се спира на усилията на френския президент Ширак да уреди споровете около закона за първо назначение и коментира нещата така:

“Безизходицата на президента изглежда преминава в безпомощност за взимане на решения. Конфликтът между премиерът дьо Вилпен и неговият министър на вътрешните работи Саркози – които са съперници за президентски пост от Голистката партия - е толкова очевиден, че дори лъскавата фасада, която се показваше навън междувременно показва пукнатини. По обърканата стратегия на президента може да се съди, че дьо Вилпен изглежда е понесъл сериозно поражение и че Саркози сега се опитва, да поеме мениджмънта на кризата в свои ръце. Потопът, който ще настъпи след Ширак обаче може да помете и двамата.”

Швебише Цайтунг от Лойткирх се посвещава на друг аспект по същия въпрос – а именно, дали и доколко Франция е готова на реформи:

“До момента Франция беше считана за страна ,която по начало няма готовност за реформи. След психодрамата от последните седмици обаче трябва да си зададем въпроса, дали нацията не е даже изцяло неспособна да се реформира. Премиерът, който е поглъщал прекалено много четиво, посветено на Наполеон, предизвика половината нация да излезе на барикадите, той накара профсъюзите да настръхват от гняв и разби собствения си политически лагер. И защо? За една реформичка.”

Редица днешни издания коментират споразумението около европейската бюджетна рамка за идните 7 години. Файненшъл Таймс Германия пише:

“При определянето на бюджета на ЕС се изложи не само Брюкселската Комисия, но и националните правителства, а на финала и Европейският парламент. 18 месеца се караха, пазариха и съветваха институциите около един финансов план на ЕС за периода 2007- 2013 година. В крайна сметка – се оказаха горе-долу там, където бяха започнали. Тази процедура дискредитира Европа. Нужна е нова архитектура на европейско финансово законодателство и то такава, която да представлява прогрес не само по отношение на процедурата, но и по отношение на резултата.”

Кьолнер Щьтанцайгер по същата тема отбелязва:

“Спасителният бряг е достигнат, финансовата криза на ЕС – преодоляна. Радостта обаче е разбираема само на фона на това, че на карта беше заложена дееспособността и дори оцеляването на ЕС, от който днес се отвръщат все повече европейци. Тази субстанциална криза обаче не отбелязва някаква съществена промяна. Професионалните европейци в Брюксел и Страсбург имат само две до три години време за да проведат основна реформа във европейското финасиране. Още един успех, подобен на сегашния – и Европа съвсем ще загине.”