Преглед на германските ежедневници

Меркише Одерцайтунг пише:

“Тъй като на Германия не може да е безразлично, каква ще е съдбата на атомната сила Русия, е нужно освен да се засилва международната обвързаност на страната, и да се води критичен диалог с нея. Дългосрочните енергийни доставки не могат да бъдат причина за изпускането на теми като демокрацията и човешките права. Разбира се, че и евентуалната канцлерка Ангела Меркел би трябвало да се въздържа от публични нравоучения. През август шефката на християндемократите изпрати в Москва експертът по външната политика Волфганг Шойбле, за да сондира терена. По-добре щеше да е, ако самата тя се беше срещнала с Путин.Добрите лични контакти са много важно нещо – това показаха и Кол и Шрьодер. Това, че Меркел е против създаването на нови “оси на политиката”, е известно на Кремъл . Оттам ще се нагодят към подобно разбиране.”

Вестник Остзее-Цайтунг от Росток също изказва мнение по въпроса за германо-руските отношения:

“ Външната политика е висш приоритет, а тя трябва да е прагматична, по-прагматично от това едва ли е възможно. Нарушаване на човешките права в Китай, гражданска война в Чечения, а в случая с газопровода през Балтийско море и караница с Полша и Балтийските държави – но има ли всичко това някакво значение? Както никой друг канцлер преди него, Шрьодер постави чисто германските интереси в центъра на външната политика. Често възхваляваният в миналото триъгълник Париж- Берлин-Варшава – за Шрьодер и без друго не играеше почти никаква роля.”

Нюрнбергер Цайтунг също гледа критично на подписания вчера договор за новия газопровод:

“Новият договор създава нови зависимости. Руският енергиен гигант Газпром има блокираща квота от 51% в общото предприятие. Би било илюзия да се смята, че руснаците ще ни продават своя газ на “приятелски цени”. С оглед на енергийния недостиг, продавачът на горивото винаги ще бъде в по-силна позиция отколкото купувача.”

На други позиции е левият “Нойес Дойчланд” :

“Путин е тук, за да подпише една сделка. Голяма сделка, защото някоя малка не би си заслужавала да бие пътя до Германия. Проектът за газопровода през Балтийско море е изгоден предимно за германските и руски концерни. В Полша - обратно се надига яд, където / впрочем също пред избори/ тъкмо са заети с реставрирането на старите образи на врага. Сякаш , че в продължение на години именно руснаците не бяха обвинявани в това, че застойно поддържат образа на врага. Например когато изразиха недоволство от факта, че НАТО се разпростря току до руските граници. А нима във Варшава не гледаха със зле прикрита радост, как Русия загуби своя монопол за транспортирането на каспийския нефт със строежа на петролопровода Баку-Тбилиси- Джейхан? Сега е ред на Полша да се опасява,че губи огромни транзитни такси. “Жизнь такая” – казва Путин, което в света на бизнеса обикновено формулират със “ such is life”. Владимир Владимирович очевидно е по-възприемчив ученик, отколокото обикновенно го представят.”

И накрая по същата тема мнението на “Генерал-анцайгер” от Бон:

“Каква е тая, несподеляна от Ангела Меркел, опозиционна предизборна истерия около споразумението за газопровода? Не би трябвало сляпо да се приема всяка критика на Полша или балтийските държави, които имат твърде обременени отношения с Русия. Проектът не е предизборен подарък на Путин за неговия личен приятел Шрьодер.Той подсигурява енергийните доставки за Германия в дългосрочен план. Други европейски държави вече сигнализираха интерес, да се включат в газопровода. Това е успокоителна новина, независимо от това, че благодарение на нея канцлерът си спечели още няколко телевизионни показвания. По-важното е да се преосмисли енергийната политика. Отвръщането от петрола не бива да остава само празно обещание.