Преглед на германските ежедневници

Политическите партии в Германия представят вече основни моменти от предизборните си програми за предстоящата битка за парламента. Всички вестници анализират акцентите, поставени от социалдемократите и християндемократите и отбелязват със сарказъм очевидното решение на християндемократите да не закачат екологичния данък, въведен от предшествениците им. Ето в тази връзка мнение на “Осттюрингер Цайтунг”:

“Все още липсва правдоподобна и изчислена концепция, за това, какво смята да прави едно консервативно правителство с допълнителните данъчни постъпления. Пропагандираната от Ангела Меркел теза, че ще се работи не на парче, а “цялостно” засега остава незабележима, даже и при наличие на голяма доброжелателност. Интересно е, как се позиционираха християндемократите към екологичния данък:Оказва се, че той ще остане ,независимо ,че от въвеждането му през 1999 ХДС и свободно демократическата партия не спряха да повтарят, че е безсмислен, социално несправедлив и екологично погрешен. Този малък пример сочи: между благозвучните думи и реалните дела на ХДС все още зеят пропасти.

Редица днешни вестници коментират и слабостите в програмата на социалдемократите и желанието им да направят завой на ляво. По повод появилото се ново ляво обединение, създадено от бившия председател на социалдемократическата партия Оскар Лафонтен и бившия лидер на ПДС Грегор Гизи, Мителбайрише Цайтунг пише :

“Реформата на пазара на труда, известна под името Харц -4 оказа решаваща помощ за раждането на новото хетерогенно ляво обединение. Здравната реформа – според тях – е дяволско дело, също както и мерките в пенсионното осигуряване. Лафонтен, Гизи и сие най-биха приветствали липсата на каквито и да било реформи в Германия. Държавата нека осигури на всички прилични доходи, да напълни социално-осигурителните каси и да инвестира милиарди, както през 70-те години. Работата е обаче там, че времената се промениха коренно Не само глобалното съревнование изисква днес съвсем различни решения, а и демографската бомба чака да бъде бързо обезвредена, за да не изпаднат социалните системи в крайна безизходица. Социалната държава, каквата се привижда на Гизи и Лафонтен, днес не може да бъде финансирана. Не само в Германия, но и в никоя страна на света. Кои са реалните политически алтернативи на това- новото ляво обединение обаче - не сочи.

По повод предстоящото откриване на срещата на върха на страните от Г-8 и темата за опазването на климата, която ще бъде разисквана там, вестник Ханделсблат отбелязва:

“В края на свето канцлерство Шрьодер се пробва в ролята на посредник между Блеър и Буш: В протокола от срещата ще влезе само толкова екологичен елемент, колкото Буш има сили да понесе. А при темата за Африка Буш подкрепя Шрьодеровата позиция: че повече пари могат да потекат, само ако африканските държави сами подобрят ситуацията си като прекратят войните, поведат борба срещу корупцията, стимулират частната икономика и покажат напредък във всички тези сфери. За Шрьодер обаче предстоящата среща на Г-8 ще се превърне в труден опит за балансиране, като се има предвид и започващата предизборната борба в Германия. Защото особено с концертите Лайф Ейт Блеър изостри профила си на щедрия спасител на африкански деца от гладна смърт и то именно сред социалдемократическите среди.

И накрая Зюддойче Цайтунг по същата тема:

“В САЩ опазването на климата за съжаление е омаловажено до въпрос на политическо поведение. Остава само гротескната надежда, че някоя нова висока цена на петрола ще принуди Америка към повече енергийна ефективност.