Преглед на германските ежедневници

Наред с радостта от това, в редица издания се прокрадва и песимисъм, че Ратцингер не е човекът, който може да изведе европейската католическа църква от кризата. Минденер Тагеблат пише:

“Примерът с непоклатимия в своята верска строгост Йоан Павел Втори показа, че .теологичните разногласия и личната популярност не са две взаимноизключващи се неща. Обратното също е вярно: цялата лична популярност и и високо почитаният му авторитет не можаха да предотвратят това, че голяма част от верующите в света са не само на различно мнеение от католическата църква по морални въпроси, но и че в житейското си поведение почти не обръщат внимание на апелите на църквата. На Папа Бенедикт 16-ти едва ли ще се удаде лесно да разреши подобно противоречие, тъй като в ролята му на кардинал, Ратцингер винаги се е борил се за това, абсолютно нужната от негова гледна точка субстанция на хирстиянската вяра да остане дедокосната от модерния дух на времето и да не потъну по този начин в безличие. След като утихне радостта от успешния избор, ще се види, че Папата и Църквата ги очаква труден съвместен път.

Щутгартер Цайтунг се спира на някои проблеми, свързани с кризата в европейската католическа църква и личността на новоизбрания Папа:

“Особено сред масата верующи католици в Европа ще бъде трудно да се обясни избора в полза на Ратцингер. Това се дължи не на изкривената по някога преценка за неговата личност. Ратцингер е диреренцирано мислещ, високо образован, и много приятен човек за разговор в тесен кръг. Той познава Ватикана както никой друг и като нищо е способен и на изненадващи идеи. Но едно то огличава фундаментално от неговия предшественик: Той не е ловец на души. Липсва му известна сърдечност и спонтанност в общуването с хората. Светогледът на Ратцингер е пронизан от песимизъм.

Брауншвайгер Цайтунг също анализира качествата на новия Папа и отбелязва:

“Йозеф Ратцингер няма да бъде толкова убедителен в действията си –както Полския папа, а по-скоро със словото си. Той е блестящ реторик, който ще впечатли не само милиардния си народ, но и целия свят. Църквата ще бъде тласната напред, защото той проповядва с убедителни думи не приспособяването към модерния дух на живот,а търсенето на истинските ценности и стойности на живота – като свободата и постоянството,които са останали твърде далеч от днешните политици.

Ето и отзив от Кьолнише Руншау, който съзира в името на новия Папа и програмата за бъдещето:

“Да подсилим фундазментите на вярата – това изречение от Новия Папа Бенедикт 16-ти в скоро време може да се окаже програматично в една форма, която твърде вероятно ще разочарова мнозина – и най-вече онези, които след понтификата на Йоан Павел Втори смятат, че има спешна нужда от вътрешноцърковна модернизация.

На същото мнение е и Райн-Некар Цайтунг, където четем:

“Значи все пак беше избран Йозеф Карл Ратцингер – консервативният кардинал от Бавария. Само за два дни кардиналите от конклава се споразумяха за : запазване на традицията, приемственост, устойчивост, но и срещу вътрешноцърковните реформи. Защото Ратцингер е известен в католическатка църква като противник на всякакъв модернизъм.