Преглед на германските ежедневници

Напрегнатите отношения между опозиционните побратимени партии от християндемократическия спектър и искането,отправено към баварския премиер Щойбер да обяви, че се отказва от бъдеща кандидатура за канцлерския пост занимава днес германския печат. Външнополитически вестниците коментират резултатите от изборите в Афганистан, както и в Косово. По отношение на сръбската провинция преобладават мненията ,че след изборите въпросителните пред бъдещото развитие на страната си остават непроменени. Вестник Франкфуртер Рундшау пише:

" Мирно и организирано Косово избра своя парламент. Това е добрата новина. Сръбското малцинство бойкотира изборите. Това пък е лошата новина. Отказът им показва, че и пет години след края на войната в Косово няма чувство за единство, което да обхваща всички народностни групи. Въпросът е, как да се реши проблемът на Косово, като се включи и Белград в този процес? Автономия? Независимост? Разделение? Независимо, че целта е неясна, пътят към нея е очевиден: той води през тристранни преговори между Прищина, Белград и Международната общност. В този процес ЕС трябва да играе важна роля. Защото в едно поне и албанци и сърби са единодушни - всички те искат да станат граждани на ЕС."

Файненшъл Таймс Германия по същата тема отбелязва, че провеждането на избори в редица конфликти региони по света, като например Афганистан, само по себе си вече е успех и формула за бъдещето. От вчерашните парламентарни избори в Косово обаче - пише изданието - остава неприятен привкус. Изборът беше похвален като честен и свободен, а победителят - Ибрахим Ругова - наричан от някои Махатма Ганди на Прищина- представлява приветлив човек. Само че в Косово не се видя вота на предвидената образцова мултиетническа демокрация. Това не беше "велик ден" за признанието на независимостта на Косово - както твърди Ибрахим Ругова. Косово си остава протекторат на ООН и една от най-големите строителни прощадки пред вратите на Европа. Безредиците през през март, когато албански тълпи нападнаха сръбското малцинство показаха ясно, че в провинцията проблемите не са решават, а просто - администрират. Думите на Ругова сочат освен това, че действително важният въпрос - а именно - за статута на Косово - всъщност - не беше предмет на гласуване. По този въпрос Европа засега демонстрира безпомощност. Досегашното решение, че стандартите по отношение на човешките права и демокрацията имат приоритет пред въпроса за статута, повече не е достатъчно. Въпросът за статута е прекалено парещ и изисква обаче, евентуално и суров отговор: Европа не би трябвало нито да подхранва желанията за независимост, нито да отстъпвя пред тях. Създаването на независимо Косово, захранвано от албанския национализъм, би било пълен анахронизъм на нашия континент.

Бонският вестник "Генерал- Анцайгер" по същата тема отбелязва:

"Водачите на косовските албанци празнуват изборите, като че ли с тях вече е била постигната нездависимостта от Сърбия. Те се правят,че недовиждат недостатъците на избора: слабото участие на албанските избиратели, отказът на десетте процента сръбски избиратели да участват в тях и огромното недоволство от 70%-товата безработица и липсата на сигурност в провинцията. Този втори парламентарен избор след войната в Косово формално трябва да премине в преговори по бъдещия статут на провинцията. Започването на тези преговори обаче е обвързано с условието за постигане на определени стандарти: като наличие на мултиетническа демокрация, правова държава, защита за малцинствата и завръщане на бежанците. Нито едно от тези изисквания не е изпълнено. Изборният резултат потвърждава съотношението на силите в Косово, иначе обаче той не променя нищо.