Преглед на германските ежедневници

По този повод Дрезднер Нойесте Нахрихтен пише:

" Правителства, които устояват пред терорости и похитители, изискват от своите граждани и съюзници жертви. Това е допустимо, ако собствената политика е ясна, правдоподобна и демократично легитимирана. След Вашингтон обаче, вчера и Лондон беше принуден да признае, че тайните служби са играли твърде съмнителна роля преди военния поход срещу Ирак и че са нажежавали настроенията в полза на войната. Тъкмо тази гледна точка силно затруднява даването на лоша характеристика на решението от Манила за изтегляне на войските от Ирак. По същата причина е трудно да се прави разлика между "смелите,които остават - като българите и страхливите, които се оттеглят като филипинците."

По темата за твърдата британска подкрепа на войната в Ирак и ролята на тайните служби, Берлинер Цайтунг отбелязва:

" Междувременно има множество достоверни доказателства за това, че някои влиятелни сили в правителството на Буш отдавна са били планирали военния поход срещу Ирак и че терористичните удари от 11 сетпетмври са им били едва ли не -добре дошли - за да приведат тази си цел в изпълнение. Тези хора са било водени от целта, по стряскащ начин да демонстрират мощта на САЩ и да засилят американското влияние в региона. Но, какво можеше да спечели Великобритания или Тони Блеър? Изглежда става дума за голямо, сляпо доверие. Тази равносметка е особено горчива за премиера. Защото той не спечели нищо, затова пък загуби най-важното, което може да притежава един политик - правдободобието си. Загубата на това качество по правило води и до загуба на второто по важност качество - способността да се постига мнозинство. Испанският партньор на Блеър - Аснар - е добър пример за това.

По същата тема Меркише Одерцайтунг изтъква:

"Блеър нямаше да е Блеър, ако не се беше опитал да префасонира големия блъф за опасните оръжия на Ирак в цивилизационна добродетел. На срещата си с италианския премиер Берлускони той застъпи позицията, че светът бил станал по-сигурен, откак го няма Садам. С оглед на катастрофалното положение със сигурността в Ирак и произлизащата от това опасност за регионални конфликти, това твърдение се разминава с реалността изцяло. По-скоро е вярно, че светът се отърва от един диктатор, но че Ирак се превърна в средище на различни терористични групировки. Вярно е също така, че концентрацията над смяната на властта в Багдад отвлече вниманието от борбата срещу разпространението на оръжия за масово поразяване. Северна Корея и Иран са днес много по-напред в желанието си да притежават атомна бомба, отколкото Ирак изобщо е бил някога.

Много германски вестници коментират вчерашното решение на френския президент Ширак, евроконституцията да бъда гласувана на референдум. Вестник "Ди Велт" критикува страхът на германските политици ,да не допуснат подобна възможност.:

"Формалистите изтъкат тук конституционна пречка. Основният закон не предвиждал възможността за плебисцит. Единствено въвеждането на ново административно деление на федералните провинции било възможно чрез референдум. Но защо сливането между две провинции да е по-важно, отколкото новият европейски основен закин? На това германските политици не могат да дадат задоволителен отговор."

Вестник Фанкфуртер Рундшау също изразява мнение, че Франция дава на Германия добър пример с решението за референдум:

"С доверието в разума на гражданите и един продуктивен европейски дебат, Ширак дава пример на всички, които са на власт и на които не им достига куража - включително и на германските политици- че е нужно суверенно отнасяне към суверена- народ, ако искаме да измъкнем европейската идея от депресията.