Преглед на германските ежедневници

Щутгаргер Нахрихтен апелира за предпазливост:

“Независимо от цялото облекчение,че ретроградното правителство на Качински скоро ще остане в миналото, не бива да се забравя, че една трета от поляците дадоха гласа си за Качински. Те му се отблагодариха за това, че след дългите години на мълчание най-сетне беше подет дебат за времето, през което Полша беше под комунистическия режим. Прекалено дълго време в Полша се мълча за едновремешната роля на политици, икономически босове и църкони архиереи. Доналд Туск ще трябва да продължи херкулесовската задача за помирението на поляците със собствената им история. Ярослав Качински се опита да стори това с груба сила и се провали.”

Вестник Ханделсблат от Дюселдорф разглежда темата за полските избори в контекста на европейското единение. Там четем:

“Полша ще има нужда от още доста време за да преодолее своята чувствителност по исторически теми, да се справи с голямото бреме на трансформацията и да почувства своето истинско европейско място. Би трябвало да дадем нужното време на поляците и проявим търпение. Това се отнася в особена степен за нас-германците. Ние имаме историческа отговорност спрямо тях, а и извличаме най-големите ползи от интеграциятаим в общността. С Доналд Туск начело на правителството, този процес би трябвало да потръгне по-бързо. Той и без друго е по- приятният партньор.”

Вестник Килер Нахрихтен характеризира Доналд Туск като утвърден либерал, който е бил сподвижник и на едновремешния лидер на “Солидарност” Лех Валенса. По повод бъдещите германо-полски отношения вестникът пише :

“Под неговото политическо ръководство, конфликтите в двустранните отношения няма да изчезнат за една нощ: петролопроводът през Балтийско море ще си остане абълка на раздора, също както и някои изявления на Германския Съюз на прокудените. И все пак, при Туск, в дипломатическите отношения вероятно ще навлезе нов стил и маниер на общуване. За подобряването на отношенията между Варшава и Берлин това вече е доста съществено. Затова трябва да сме благодарни на полските избиратели - те са същинският победител от изборите”.

Минденер Тагеблат също коментира темата, но в по-песимистичен план:

“Възторгът в страната и чужбина може да се окаже малко прибързан. Туск не само, че се нуждае от коалиционен партньор, но и неговата Гражданска платформа далеч не е застрахована срещу разцепление. Освен това, вторият близнак Качински остава на власт като държавен глава, което гарантира на Туск огромен потенциал на неприятности, включително и по кадрови въпроси. От всичкия опит с твърдоглавите братя става ясно, те няма да се поколебаят да използват това обстоятелство. Съседна Германия има огромен интерес да стимулира демократичното развитие на Полша във всичко. Основната задача ще е да се подпомага решително бъдещето полско правителство, ако то наистина се състави така, че да е проевропейски и приятелски настроено спрямо Германия.”

И един отзив по повод победата на популистката Швейцарска Народна партия на проведените избори в страната. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг пише :

“От 1919 година насам няма друга швейцарска партия,която да е постигнала подобно мнозинство. Докато преди либералите бяха доминиращата сила, днес всички вече са принудени да се съобразяват с Швейцарската народна партия. С простите си послания тя привлича всички, които се чувстват жертви на глобализацията и модернизацията. А в днешно време това далеч не са само изостанали и примитивни хора. Много швейцарци се чувстват притеснени и от ЕС, който отвсякъде е обградил страната им. Швейцарската народна партия превърна ксенофобията в нещо нормално и допустимо. Все още има шанс, на референдуми това да се коригира, но Народната Партия вече доказа, че умее да владее и този инструмент в своя полза.”