Преглед на германските седмичници

Този месец започва втората фаза на водените във Виена преговори за Косово. За албанците в сръбската област, които съставляват 90 процента от населението й, единственото възможно решение е независимостта. Сърбия държи обаче да запази суверенитета си; формулата на Белград гласи: “Повече от автономия, по-малко от независимост”.

В досегашния ход на преговорите въпросът за статута нарочно не бе засяган. Този подход на специалния представител на ООН Ахтисари не донесе обаче никакви резултати. Нито дори по конкретни теми като децентрализацията, защитата на сръбските културни ценности, както и различни аспекти на икономиката и собствеността. Заместникът на Ахтисари, австрийският дипломат Рохан, хвърля вината за досегашния провал на преговорите предимно върху Белград. Сърбите, настоява той, трябва да се откажат от своите нереалистични позиции.

В средата на май недоволното от посредниците на ООН белградско ръководство промени тактиката си и поиска да се премине към преки преговори по въпроса за статута на Косово. Новото предложение на Белград предвижда сключването на споразумение с ООН, предоставящо на областта най-широка автономия за срок от двайсет години. Още този месец Ахтисари възнамерява да организира среща между “върховните представители” на двете страни – вероятно двамата правителствени ръководители, Кощуница от сръбска страна и Чеку, бившия командир на албанската въоръжена съпротива, от другата страна.

Слабото сръбско правителство го очакват тежки времена. Натискът върху Белград расте. Кощуница не спира да повтаря, че едно наложено отвън решение няма да доведе до траен мир в областта. Само че щом не бе постигнато сближение дори по “техническите въпроси”, просто не се вижда друг изход за решаване на проблема със статута. По всичко изглежда, че страните от контактната група, диктуваща международната политика спрямо Косово – САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия и Русия, - ще се споразумеят върху ограничен суверенитет за областта. “В международната общност се забелязва тенденция към суверенитет на Косово” – заяви Рохан в края на май.

По същество изглежда, че главната задача на Съвета за сигурност на ООН е да намери формулировка, приемлива и за Москва. Руснаците искат постигането за Косово на “универсално приложимо решение”; тоест на прецедент, който би могъл да се приложи по отношение на някои “замразени конфликти” на територията на бившия СССР.

Междувременно контактната група представи на правителствата в Белград и Прищина списък с приоритетни изисквания. От косовските албанци се иска да изпълнят 13 точки, включително възстановяването на разрушените по време на безредиците от 2004 сръбски къщи и връщане на сръбските им собственици на онези къщи, в които сега са настанени албански семейства. От Кощуница пък се очаква да вдигне забраната за участие на сръбското малцинство в органите на властта в Косово.