Преглед на германските седмичници

От „Райнишер Меркур” сме избрали коментар по един не особено популярен аспект на много популярна тема от седмицата: петгодишнината на войната в Ирак и тежкото положение на християните в страната.

Точно пет години минаха, откакто светът за пръв път затаи дъх пред операцията „Свобода за Ирак”. Диктаторът беше свален, но какво ли стана със свободата? Положението в Ирак получава различни оценки в момента. Някои наблюдатели виждат напредък по пътя към нормализацията, има обаче и друга страна:

хората все още се боят за живота си.

И най-вече християните са на мушката на ислямските екстремисти. В края на февруари например беше отвлечен Паулос Раххо, архиепископ на Мосул, а миналата седмица откриха трупа му. Раххо се опитваше да помага при възстановяването на своята страна и поддържаше добри връзки с умерените мюсюлмани. Той беше социалната съвест на властниците в Мосул и често пъти критикуваше корупцията. Ислямистите се опитват да заграбят имуществото на християните и да ги прокудят от Ирак. А американците очевидно не са в състояние да направят нищо друго, освен да бъдат неми свидетели на тази трагедия. През последните години

над два и половина милиона иракчани напуснаха страната си,

а делът на християните сред тях е особено висок. Преди 20 години в Ирак все още живееха близо милион и половина християни, днес броят им клони към половин милион. Християните в Ирак са не само отделна религиозна група – те се отличават от мнозинството и по езика, и по културата си. В момента те са подложени на ужасни изпитания: убийства и отвличания, атаки срещу църквите им, срещу манастирите, училищата и пасторствата, грабежи и рекет. Този терор принуждава мнозина да гледат на бягството от страната като на единственото спасение. А онези, които все пак остават, демонстрират истинска храброст – както убитият архиепископ. Правозащитниците вече са убедени, че репресиите в Ирак са

най-масовото преследване на християни

по цял свят в момента. Окупационните войски и иракските власти са безпомощни. За мир не може и дума да става.

Това констатира седмичникът „Райнишер Меркур” по повод петата годишна от началото на иракската война. А по повод една 150-годишнина седмичникът „Ди Цайт” иронично коментира:

Една от несправедливостите на световната икономическа история е сбърканото място, на което е поставен Рудолф Дизел. Дизел ли? – ще попитате. Не е ли това откривателят на онзи специфичен двигател? Да, дизеловите двигателни използват специфично гориво. Да, те отделят ужасен пушек.

Да, те вонят.

Не, те не вонят, заяви обаче съдът в Мюнхен и отхвърли жалбата на едно семейство, което си искаше обратно парите, платени за круз из Средиземно море. Въпросното семейство получило кабина в задната част на лайнера и се измъчило поради отвратителната миризма на дизеловото гориво. Хората всъщност искали морски бриз и чист въздух. Между другото, тази седмица се навършиха 150 години от рождението на Рудолф Дизел. Така че решението, с което съдът спаси честта му, идва съвсем навреме. Малко преди смъртта си изобретателят обмислял не друго, а нов вариант на своя двигател – с биогориво. Явно и на него дизелът му е вонял.