Преглед на германските седмичници

Седмичните издания пишат за големите природни бедствия в Китай и Бирма, за президентските избори в САЩ, за положението в Близкия Изток. Уводната статия в Райнишер Меркур носи стряскащото заглавие „Богата страна, болни хора” и критикува здравеопазването в Германия. Ди Цайт продължава поредицата си от коментари за новото правителство в Италия. Ето какво пише Бригит Шьонау под заглавие „Силиво мълчи”:

В Италия се надигна вълна от насилие срещу циганите синти и рома и срещу латиноамериканските проститутки. Нощем по улиците патрулират така наречените групи за самоотбрана, сформирани от националисти с комплекси, които уж трябва да пазят италианците от така наречените „номади”. Атмосферата е нажежена. В едно допитване 70 на сто от анкетираните заявяват, че циганите не бива да остават в Италия. Мнозинството е съгласно и с приемането на по-строги закони за чужденците, така че репатрирането им да става по-лесно, а престоят в страната – по-труден. Правителството дори обмисля нова позиция: специален комисар по циганските въпроси. Досега подобен специален комисар имаше само за мафията. Създава се впечатлението, че няколко хиляди роми, които живеят по перифериите на големите градове, са най-неотложният проблем на Италия. Ромите са любимата тема както на правителството, така и на медиите напоследък. И никой не говори за икономическата криза или за неясното бъдеще на държавната въздухоплавателна компания Алиталия.

Всекидневникът Ил Джорнале, издаван от брата на министър-председателя, тръби: „Някои роми дори карат ферарита.” Пълномощникът по интеграцията на правителството пък предложи незаконно пребиваващите в Италия чужденци да идат да разчистват боклука в Неапол. Така можели да си изкарат разрешение за престой в страната. Неколцина испански министри обвиниха италианските си колеги в расизъм. Това е добра възможност за един нов премиер да покаже политическа воля. Берлускони би могъл да се присъедини към демагогията и популизма, но може да демонстрира мъдрост и да вземе мерки срещу истерията. Та нали обеща на избирателите си и на целия свят, че през този мандат ще бъде истински държавник. Той обаче не прави абсолютно нищо. Мълчи. Сякаш още не е встъпил в длъжност. Така че Италия още чака новия си премиер.

Коментира Ди Цайт. По повод тревожните данни за нарастването на бедността в Германия Райнишер Меркур вижда причината в сбърканата политика:

Броят на младите хора между 18 и 24 години без завършено образование се е увеличил през последните десет години. А вината за това е на политиците, които цяло десетилетие не запретнаха ръкави да решат проблема. Ниското образование намалява шансовете да се класираш на трудовия пазар. Нещо по-лошо: родителите, които сами са в тази ситуация, я предават по наследство и на децата си. Получава се една отрицателна спирала към дъното, чиито закономерности отдавна са известни. Въпреки това мерки не се предприемат. Социалната държава продължава да лекува симптомите на болестта, за която виновна всъщност е образователната система. Най-ефективната борба срещу бедността е да се предотврати свличането на хората надолу. Ключов фактор в това отношение са инвестициите в отглеждането на деца и в образованието. Ала политиците, които подкрепят такива мерки, се нуждаят от много време, защото успехът идва едва след години. Коментира Райнишер Меркур.