Преглед на германските седмични вестници

Германските седмичници излязоха ден по-рано поради един християнски празник, така че не можаха да хванат всички важни събития от седмицата. Ние сме подбрали за вас коментари по теми с дългосрочна актуалност. Най-напред от хамбургския Ди Цайт - саркастична реплика по повод решението да бъде отменен ежегодният техно-парад на любовта в Берлин. Това решение между другото беше взето, след като берлинската община лиши техно-шествието от статута на демонстрация и по този начин натовари организаторите с всички разноски по почистването:

На това място щяхме да публикуваме кратко празнично слово. Тази година Парадът на любовта се отменя и редакцията на ЦАЙТ бе твърдо решила да приветства този факт. Вярно, че това все още не е окончателният край, но поне е добро начало в правилната посока. През 2004 – без Парад на любовта, все е нещо. Защото целият спектакъл на този Парад на телата, наречен Парад на любовта, отдавна вече иозстава от съвременното техническо развитие. В епохата на Интернет воайорите и ексхибиционистите вече изат право и дори са длъжни на собствена сметка да организират своите сбирки, без да напояват с урина обществените паркове. През 2004 година – без Парад на любовта: смятахме, че това е победа на разума, на пазарностопанските принципи и на обичайното правило, че всеки е длъжен ако обича сам да си събира боклука. То беше и безспорен триумф на упорития сенатор Харалд Волф от ПДС над неговите опоненти от ХДС и СвДП, които очевидно искажа да продължат до живот трайното субсидиране на едно частно мероприятие. Уви, малко по-късно в ръцете ни попадна вестникарската новина, че кметът на Хамбург Оле фон Бойст от ХДС възнамерява с голяма симпатия да провери предложението за преместване на техно-шоуто в Хамбург. Наясно ли е този човек за какво става дума? Убеден ли е, че капацитетите на хамбургските пречиствателни съоръжения ще са достатъчни? Може би за нас все пак е по-добре Парадът на любовта да си остане в Берлин...

Тъкмо в седмицата, в която е неработният ден по повод християнския празник Възнесение Христово, близкият до католическата църква вестник Райнишер Меркур коментира все по-честите критики срещу огромния брой почивни дни в страната:

Депресивна Германия празнува прекалено много и тъкмо там е причината за икономическия застой. Така звучи основното послание на една нова догма, чиято доказателствена сила непрекъснато се укрепва главно чрез най-банално повторение. Миналата година финансовият директор на Дойче банк Норберт Валтер направи опит да посегне на неработните дни, тази година наред са младите либерали. Техният председател – по този повод научаваме, че се казва Ян Дитрих – открил някаква джунгла от почивни дни, където възнамерявал да разчисти терена. Днешното изобилие от почивни дни вредяло на глобалната конкурентоспобност на Германия, смята Дитрих. Многобройните празници в национален мащаб – показател, по който Германия наистина е шампион – трябвало решително да бъдат намалени. Първи май, например, бил съвършено ненужен, твърди младият либерал. Че как ли тази страна все пак е успяла, въпреки джунглата от почивни дни, да заеме лидерска позиция в световната икономика? И как ли южните германски провинции Бавария и Баден-Вюртемберг удържат лидерските си позиции вътре в Германия, макар че тъкмо те имат най-много почивни дни? На тези въпроси г-н Дитрих няма отговор. Той явно не си пада и по екологията, иначе нямаше да бърза да разчиства терена. Защото изсичането на джунглата води но неблагоприятни промени в климата. Казано в прав текст: проблем са не празниците, а делниците. Тъй че онзи, който се захваща най-напред с празниците, не демонстрира особена интелигентност. Доколкото са всеобщи, със своето съдържание празниците обозначават основите на една култура. Да, навярно това изяжда доста работно време, но нека да го наваксваме по друг начин: чрез удължаване на работната седмица или чрез съкращаване на отпуските. Това са гъвкави, индивидуални стойности, който бързо могат да се върнат в първоначалното състояние, когато конюнктурата отново е в подем. А почивните дни, отмениш ли ги веднъж, никакъв стопански подем не може ги върна. И ще ни останат само делниците.