Преглед на германските седмични вестници

Германските седмични вестници пишат за бъдещето на АЕЦ в страната, за предстоящите избори в Турция, за напреженията между Запада и Русия. Ди Цайт отбелязва излизането на последния роман за Хари Потър и посвещава цялата си културна притурка на Китай, а Райнишер Меркур представя бъдещия министър-председател на Бавария Гюнтер Бекщайн. Започваме с коментар от Ди Цайт по една от главните международни теми през изминалата седмица: българските медицински сестри в Либия и отношението на ЕС към Триполи. Авторът Йохен Битнер не пести сарказма и критиките си срещу Брюксел:

След като така нареченият съдебен процес срещу пет български медицински сестри в царството на така наречения революционен лидер Муамар Кадафи приключи благополучно с изплащането на така наречените обезщетения, би било добре, ако Европа отново заговори с Либия в прав текст. Защото през изминалите месеци застаряващият диктатор от Триполи си позволи по отношение на ЕС не друго, а най-официално взимане на заложници, плюс заплахи с убийство. Обвинението, че медицинските сестри и един палестински лекар за заразили 438 деца със СПИН, още от самото начало си беше реверанс към антизападните настроения в страната. Дълго време Западът от немай къде трябваше сякаш да се подчинява на шантажа на Кадафи, за да предотврати екзекуцията на жертвите. Сега обаче, след като ЕС, САЩ и България платиха половин милиард долара за освобождаването на сестрите, вече са необходими твърди действия към Либия. Уви обаче ЕС сякаш възнамерява да продължи отстъпчивия си курс към Триполи. Този курс води началото си от 2003 година, когато – под впечатлението на Иракската война - Кадафи ликвидира биологичните си оръжия. Година по-късно главният организатор на атентата над Локърби разпъна бедуинската си шатра насред Брюксел, за да отпразнува отмяната на европейските санкции. Само преди няколко дни германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер приветства Кадафи със завръщането му “в общността на народите”. Всичко това ни разрешава да кажем нещата право в очите на ЕС. Този съюз, който има претенцията да е общност на ценности, всъщност е по-скоро пристрастена към хармонията зона за свободна търговия.

Остър коментар за меката политика на ЕС към Либия в седмичника Ди Цайт. За твърдата политика на Русия към някогашните противници в Студената война става дума в коментара на Райнишер Меркур:

Решението на кремълския шеф Владимир Путин да суспендира Договора за обикновените оръжия е нещо повече от обикновена театрална шумотевица. Неговият декрет в отговор на плановете на САЩ да изградят система за противоракетна отбрана включително на територията на Полша и Чехия е сериозен предупредителен изстрел към Запада. Обективно изграждането на противоракетния щит не заплашва Русия. Острата реакция на Путин има психологическо обяснение. Неговата страна има чувството, че обръчът на НАТО постепенно се сключва наоколо й. Край външните си граници Русия вече няма почти никакви приятели. От тук възниква и манталитет като у защитниците на обсадена крепост. И съвсем не е чудно, че Путин показва мускули.

Част от коментара в Райнишер Меркур.