Преглед на германските седмични списания Шпигел, Щерн и Фокус

Големите германски седмични списания Шпигел и Фокус се застъпват в главните си теми: изборите в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия и във Великобритания, дискусията за капитализма в Германия, разширяването на ЕС и страхът за работните места. Тъкмо за това става дума и в голям разговор с външния министър Йошка Фишер, публикуван в Шпигел. Чуйте част от въпросите и отговорите.

Може ли процесът на европейска интеграция да обхване без проблеми и източноевропейските държави?

След края на Студената война, казва Фишер, изключителна привлекателност придоби идеята за обединяване на Европа. Нашият континент вече търси равновесието си не по пътя на войните и национализма, а чрез мира и сътрудничеството между народите, чрез създаването на общи институции. Това мотивира и много други нации да търсят приобщаване. Германският интерес очевидно налага границата да не минава по Одер, а ЕС да не бъде просто един Западноевропейски съюз. Това беше валидно по отношение на поляците, словаците и унгарците, сега става валидно още за румънците и за българите.

Но дали България и Румъния изобщо са в състояние да покрият западните критерии за демокрация и човешки права? – питат журналистите от Шпигел. Германският външен министър Йошка Фишер отговаря:

Като имаме предвид опита от разпадането на Югославия и войните за югославското наследство, ние просто не можем да си затворим очите пред факта, че на нашия континент не може да има съвместно съществуване на една Европа на национализмите и на друга на интеграцията. Сръбският националист Слободан Милошевич постави въпроса за властта пред нас, европейците, които се интегрират. Постави ги, обръщайки се назад, към национализма. Национализмът - това е европейската чума. Така че алтернатива просто не съществува: на тези страни ние трябва в дългосрочна перспектива да им дадем шанс за Брюксел.

Лагитимен обаче е и въпросът докъде може да се разширява Европа? – гласи следващият въпрос на списание Шпигел. Фишер смята, че границата не Европа не е географска. Всички европейски страни, които убедително се отварят към политическата култура на Запада, могат да станат и членове на ЕС, казва той. На тези страни не може да им се откаже европейска перспектива, същото, естествено, важи и за Украйна. В преговорите обаче трябва да се засегнат и чувствителните въпроси. С Румъния трябва открито да се говори за наследството на Секуритате и за дефицитите в изграждането на правовата държава и в разделението на властите. Поне за Румъния 1. януари 2007 е малко рано за влизане в ЕС. Защото между Румъния и по-западно ориентираните страни от Средна-Източна Европа, които влязоха на 1. май 2004, съществуват големи разлики. Те са резултат от различния им исторически път, който нито един политик не бива току-тъй да отрича.

Това беше част от интервюто с германския външен министър Йошка Фишер в списание Дер Шпигел. От Щерн ви предлагаме коментар за поокойния папа и политиката след края на Студената война:

В нашия свят на мъртви идеали остава само едно: личният пример. Честността, почтеността и последователността, приложени в практиката. Харизмата на автентичността. Настоящето поколение е първото, което вече няма живи идоли. Йоан Павел Втори беше последният глобален образец за подражание и навярно най-великият папа в световната история. Казват го дори атеисти. За погребението му дойдоха милиони и причината не са църковните догми, които дори мнозинството католици вече отхвърлят. Причината беше желанието на тези хора да отдадат почит на един човек, комуто можеше да се вярва изцяло. Може би Нелсън Мандела, Лех Валенса или Михаил Горбачов също все още служат за пример, но аурата на първите двама вече поизбледня, а третия не го ценят особено дори в собствената му страна. Украинският борец за свобода Виктор Юшченко събужда само носталгични спомени за времената, когато имаше сблъсък между идеи, идеологии и исистеми. Джон Кенеди, Вили Бранд, Че Гевара, Хо Шимин, Мартин Лутър Кинг, Александер Дубчек, Патрис Лумумба – само неколцина от многото, които бяха пример за подражание. Харизматици, подир които вървяха милиони.