Преглед на германските седмични списания “Щерн”, “Шпигел” и “Фокус”

Несъмнено, за отпечатването на читателско писмо също се прилагат високи критерии. От последния брой на “Шпигел” подбрахме за вас трите писма под общото заглавие “Измерения от които спира дъхът”, вдъхновени от статия в по-старо издание, посветена на обвиненията срещу екс-канцлера Герхард Шрьодер, постъпил на служба в руския “Газпром”, а като правителствен ръководител осигурил според някои твърдения държавни кредитни гаранции за руския енергиен монополист.

Ето например какво пише читателят д-р Райнер Ланге от гр. Касел:

“Ако някой по възможно най-бърз начин умее да кара кола в кръг или пък на зелената морава на стадионите с много късмет рита кръгла кожена топка, то се печели много повече отколкото действащ или бивш федерален канцлер. Както всички останали така и Шрьодер допусна грешки, но цялостно погледнато има несъмнени заслуги за Германия. Променящият му се начин на мислене е типичен за невъзпирания от никого и от нищо кариерист: парите не са сред движещите го мотиви”.

А бившият федерален министър на помощта за развиващите се страни и виден член на СДП, партията излъчила и Герхард Шрьодер за канцлер, пише до редакцията на “Шпигел” следното:

“Кредитните гаранции са от десетилетия сред инструментите на германската външно-търговска политика. При това не федерацията отпуска кредит от данъчни постъпления, а германски банки. И те подават заявления за федерални гаранции, за в случай че заемът не са олихвява и погасява редовно. За да не трябва в крайна сметка за тези гаранции да плаща данъкоплатецът, от кредитора се изисква един вид застрахователна премия, така че кредитните гаранции “Хермес” на германското федерално правителство понакога носят и печелба-превес. Кредитните гаранции не са преференция за сметка на данъкоплатеца, а застрахователна сделка в интерес на Федералната република. Решение се взима от комисияя, съставена от представители на няколко министерства, като отговорността е основно у Федералното м-во на икономиката. Тъй като Федералната канцлерство не е член на тази комисия, негови служители не са и участвали. Дори и това да беше така, канцлерът не е трябвало да бъде информиран. Че не е знаел, е ясно за всекиго, който знае, как се раздават кредитните гаранции”.

И накрая мнението, изразено в читателското писмо на Леонард Кьолен от гр. Бедбург в провинция Северен Рейн-Вестфалия:

“Съучастничеството между бизнеса и политиката междувременно достигна измерения, от които спира дъхът. За мен например нямаше абсолютно никакво съмнение, че нашият министър на икономиката Клемент ще мине на работа към някой от монополистите в енергетиката. Освен това по този начин той би продължил и една добра традиция: достатъчно е да си спомним за безпартийния му предшественик Мюлер. Поведението на екс-канцлера изглежда наистина съмнително, но с 250 хиляди евро годишна заплата, то скоро може да бъде определено като скромно. Сравнено с онова, което събираха и събират третокласни депутати, заемащи задните банки в Бундестага от дейността си в частния бизнес, това са по-скоро огризки”.