Преглед на германския печат на 03. януари 2006 г.

За безработицата във Федералната република мюнхенското вечерно издание “Абендцайтунг” пише следното:

“От политиката икономиката очаква рамкови условия като разграждането на бурократическите бариери, по-ниски данъчни ставки и намаляването на непреките трудови разходи. За целта е необходимо преди всичко обаче участието на индустриалците и мениджърите. Вместо постоянните плачове за недостатъците на Германия като място за икономическа дейност те би трябвало сами де предлагат разрешения, да създават нови продукти, да въвеждат иновации и да разкриват работни места. Едва, когато секнат вестите за масови уволнения и износ на работни места зад граница от концерните, хората ще придобият отново кураж и ще започнат да потребяват повече.”

А по най-коментираната тема днес – кризата в отношенията Киев-Москва заради цените на Газпром столичният всекидневник “Берлинер Курийр” отбелязва:

“Изречението “нергоснабдяването ни е осигурено” вече не е в сила. Макар и газоснабдителите да не спират да уверяват, че е така. От газовата война на изток можем да научим само едно: че трябва по-бързо да се развива програмата за алтернативните енергоизточници. Т.е. слънце, вятър, вода, биоенергия да бъдат използвани повече. Все още повечето граждани се усмихват по повод на подобни планове. Ала газовият спор допуска само този извод: трябва да се изледват нови енергоизточници, да се разширяват досегашните: въглища, нефт, газ. Иначе няма да има сигурност в енергетиката”.

По същата тема “Нойе Рур/Нойе Райн Цайтунг” от гр. Есен:

“Може и да е вярно, както утвърждават експертите, че газовите резервоари в Германия ще стигнат за 75 дни. Не нека бъде позволено да питаме: а после? Най-малкото е обозпокояващо, когато Германия, Франция, Италия и Австрия съобщават, че вчера са пристигнали с 30 на сто по-малки количества газ от Русия. Въпреки тези недобри вести в настоящия момент със сигурност би било лекомислено да се реагира с паника. По света има и други доставчици на газ. Тревога трябва обаче да се бие предвид на имперските амбиции на Москва. Владимир Путин – от 1-ви януари ротационен председател на Г 8, сега трябва да докаже, дали наистина е онзи “кристален демократ”, за който го смяташе близкия му приятел Герхард Шрьодер, с когото бяха на “ти”. Газовият спор ни учи: би било късогледа политика в бъдеще да се залага по отношение на енергийната политика предимно на Русия”.

И накрая по въпроса за газовата криза – откъс от коментара на вестник “Тюрингер алгемайне” от Ерфурт:

“Очевидно Русия страда от фантомните болки на бившата супер-сила, каквато вече не е. Иначе няма как да се разбира прерастващата в международна криза караница за газа с Украйна. Все още страната, а още по-скоро Кремъл, се затруднява с новата си роля в общността на наистина независимите държави. Все по-очевидно става, че при конфликта само привидно става дума за цени, а всъщност се касае за сфери на влияние. В това отношение претенциите на Москва са и преди и сега имперски. Дори ако се отчете, че президентът на Украйна не прояви особена сръчност и такт при преговорите с могъщия съсед. Или пък, че американците от десетилетия насам постъпват по същия начин с Куба. Дори и тогава начинът на действие остава неприемлив. Нужни са ясни думи от Брюксел и най-вече от Берлин, Париж и Лондон.”