Преглед на германския печат на 12. септември 2005

Всекидневникът “Еслингер цайтунг” за СвДП, чиито предизборен конгрес се състоя в неделя в Берлин:

“СвДП като функционална партия, която чрез доказалата пригодността си кампания за вторите гласове призовава и избирателките и избирателите на ХДС/ХСС. Който иска за канцлерка Ангела Меркел, трябва да гласува за либералите. Така гласи посланието, свидетелстващо за не особено високо самочувствие. Сега изолираният шеф на парламентарната фракция Валфганг Герхард се реактивира отново за ролята на външен министър в сянка, за да се отнеме сред електората загрижеността, че партийният председател Гидо Вестервеле би могъл в случай на изборна победа да направлява външнополитическите съдбини на Германия. Обещава се на всички данъкоплатци повече нето-пари в кесиите, въпреки празната хазна, за да се наберат точки като партия намаляваща данъците. А ето че и партийният шеф Вестервеле представя екип, който е по-неугледен и безцветен от този на ХДС/ХСС. А демонстративното отричане на призраците на голямата коалиция и тристранната коалиция звучи в стил “Като ми пееш, Пенке, ле.”

Излизащият в гр. Хале “Мителдойче цайтунг” за ХДС/ХСС и предизборната борба:

“Действително на ХДС и ХСС не се удава особено на изток да убедят електората в превъзходството на техните концепции. Към тжова се прибавя хаосът около финансовият експерт на опозицията Паул Кирххоф. Първоначално консерваторите го честваха като “човек на визията”, а сега се оказаха безполощни пред атаките на ГСДП. Меркел е принудена да търси отговор на задавдения й от канцлера Шрьодер въпрос, защо своевременно не е дръпнала юздите на “Хайделбергския професор”. Вместо това сега тя да извади изпадналия в немилост стар свой съперник Фридрих Мерц би изглеждало, колкото насилено, толкова и безпомощно. Възможната голяма коалиция в Берлин крие опасността от застой. На изток, разбира се, такава голяма коалиция не само се пробва на равнище провинции в две правителства, а и съответства на разбирането на мнозина за демокрация. Те казват: “Обединете се!”

Вестник “Хамбургер абендблат” коментира оповестените от концерна “Фолксваген”, славещ се досега с отличните условия за работниците си, за съкращения на десетки хиляди работни места:

“За съжаление времената на условия за труд от този вид са минало. Всяко упорито вкопчване в извоюваните права от сткрана на синдикалистите би струвало в днешната ситуация нови работни места: концернът е на по-удобния край на лоста. Това че автомобилостроителите сега успоредно започват с производството на модела Бугати Вейрон с 1001 к.с., проект, който не покрива разходите, както си признават от “Фолксваген”, обаче вероятно ще вбеси немалко заводски работници. Тук най-малкото, което е необходимо ще да е разяснителна работа”.

“Меркише Одерцайтунг” от гр. Франкфурт на Одер за датата 11-ти септември 2001 година:

“Твърде рано е да се правят равносметки след 11-ти септември 2001. Безспорно изключването на непредвидимите опасностие от терора, пристигащ от “провалила се държава” като Афганистан, трябва да се оценява положително, макар и в самата страна положението въпреки окупацията от държавите от НАТО продължава да е несигурно. Заплашително изглежда обаче новоразпалваната омраза в арабския и други мюсюлмански региони срещу проникването на западните “кръстоносци”. Недвусмислено отрицателно е развитието в Ирак, където опасностите от терора засенчват всичко останало. Разбираемият може би от американска гледна точка стеснен ъгъл на зрение след 9/11 върху терора и създалата се собствена истерия по сигурността с цяло огромно министерство оттогава насам не обръща внимание на други видове развития в света. Било то издигането на Китай в световна сила, авторитарният курс на Русия или непрестанния път на Индия напред. Вашингтон би трябвало отново да насочи повече внимание натам”.