Преглед на германския печат на 29.07.2005

ска совалка и оставката на президента на концерна Даймлер-Крайслер Юрген Шремп.

“Меркише Одерцайтунг” от гр. Франкфурт на Одер се спира на политиката на червено-зеленото правителство на Германия по отношение на трудовия пазар:

“Бяха променени много настройкии, изпробвани бяха нови инструменти, а с по-принцип правилното сливане на помощите за безработни и социалните помощи бе завъртяно едно действително голямо колело, но резултатът в крайна сметка бе, че положението се влоши, вместо да се подобри. Така изглежда провалът. Поне актуалния. Ала всички позовавания на бъдещето надали ще помогнат на червено-зелените. Защото по никой друг пункт германците междувременно не проявяват повече нетърпение, повече фрустрации заради липсващата полза от реформите и същевременно повече скептицизъм спрямо новите модели. Това повишава вече и натиска върху следващото правителство”.

ФАЦ коментира визитата на Волфганг Шойбле в САЩ така:

“Пътуването на Волфганг Шойбле в САЩ предлага повод за редица размисли. Изненадващата среща с президента говори за значението, което все още /или пък отново/ се придава на опитния политик. Същото е в сила и за това, че Ангела Меркел го изпрати на това пътуване. Бившият министър, дългогодишен шеф на парламентарната група на ХДС/ХСС и за известно време – председател на ХДС по този начин отново се нарежда в първата редица на християн-демократическите политици. Ако Шойбле действително, както се твърди, е успял да спечели Вашингтон за идеята “привилегировано партньорство на Турция с ЕС”, то успехът му били значителен.”

Зюддойче цайтунг от Мюнхен за оставката на шефа на концерна Даймлер Крайслер Юрген Шремп:

“Човекът от Щутгарт продаваше агресивно самочувствието си. Провокираше. Проповядваше на германците, че времената на “нежния капитализъм” са минало, че трябва да се сложи край на принудителното единство между предприемачи, политици и синдикати. Шремп, живял дълго зад граница преди да оглави концерна, представяше принципа на “всичко за акционерите” и по този начин се превърна в омразното лице на нацията. Шремп обаче не успя да задоволи и собствените си изисквания, защото обещаваше на акционерите неща, които не можеше да изпълни. Накрая името му стана символ за алчността на управителните съвети, защото той се числеше към най-добре печелещите, без да е в състояние да демонстрира убедителен успех.”

И накрая – вестник Кьолнер Щаданцайгер за новата мисия на американската космическа совалка “Дискавъри”:

“За САЩ този нов неуспех дойде във възможно най-неподходящия момент. Не само, че загрижеността за съдбата на екипажа ще хвърля сянка над по-нататъшното протичане на мисията на “Дискавъри”, а и европейските партньори все по-често с право ще си задават въпроса, дали не трябва да отпишат инвестиците си за милиарди м МКС, след като совалките отпаднат като средство за транспортирането на товари до нея. А и все още непредвидими са последствията за самосъзнанието на една страна, която винаги е оценявала предизвикателствата и шансовете по-високо от намаляването на рисковете и разумното предварително обмисляне.”