Преглед на германския печат от 08. април 2005

Първо обаче цитат от коментара на вестника от гр. Касел “Хесише/Нидерзексише алгемайне” на тема Ватикана, църквите и папата:

“Светът е обърнал погледи към Рим. При това не само католическият свят. Защото Йоан Павел Втори си беше спечелил уважение и любов далеч извън своята църква. Стотици хиляди искаха през последните дни да се сбогуват лично с папата, милиони ще се стекат днес за погребението му в Рим, милиарди ще проследят събитието по телевизията. Привлекателната сила на покойния църковен глава даже надхвърля силата му приживе. Безпримерният хаджилък със сигурност е посветен предимно на уникалната, харизматична личност Йоан Павел Втори. Погребалните церемонии с техния установен протокол и строг ритуал обаче и извън това оказват магическо влияние върху милиони хора, защото в тях се отрязяват копнежите към надеждни правила, на общовалидни мащаби. Като котва в океана на дезориентираността бе окачествяван папата през тези дни. А такава котва търсят не само католиците.”

Дюселдорфският всекидневник “Ханделсблат” пише следното за фискалната политика на ЕС:

“/Германският финансов министър/ Ханс Айхел може да си отдъхне. Решението на Европейския съд за трансграничното преизчисляване на и признаване на загубите от делова дейност на компании, действащи в цяла Европа вероятно няма да бъде толкова сурово, каквито бяха опасенията. Главният прокурор на Европейския съд подготви както компаниите так и финансовия министър за балансирано съдебно решение. Съблюдаването на залегналите в Договора на ЕС европейски свободи и националните фискални ниши вероятно ще бъдат равномерно отчетени. По този начин Европейският съд определя посоката за съвместната данъчна политика. След няколко решения по боравенето с трансграничните печалби и загуби на частни лица сега на дневния ред на магистратите е данъчното облагане на фирмите. Възоснова на изискваното единогласие в Съвета на министрите европейските финансови министри за пореден път не са в състояние да регламентират и онези неща, които биха могли, а вместо това се отдават на безделие и очакват с трепет решенията на европейския съд от Люксембург. Би могло и иначе, стига да искаха.”

По същата тема – европейското данъчно право – вестник “Франкфуртер Рундшау”:

“Твърдата линия на Европейския съд си има и добрите страни: тя подсилва натиска върху европейските политици, да мислят заедно за последствията. Щом като националните изключения вече не са възможни, се нужни общи правила за Европа. Евросъюзът се нуждае от единна оценка за корпоративните данъци, а като втори етап и от определен данъчен минимум. Пътят до толкова много финансово-политическа хармония обаче е още дълъг, ала алтернативата би било безмилостно съзтезание по дъмпинг в данъчното законодателство”.

И накрая на днешния преглед на германския печат – кьолнският таблоид “Експрес” за ЕС и транспорта:

“Високата цена на нефта води до причудливи резултати. Сега Комисарят на ЕС по енерегетиката Пийбалгс даже издига искане, на германските аутобани да се разреши само максимална скорост от 90 км/ч, за да се харчел по-малко бензин. Безмислено предложение. На какво основание да се заставя шофьорът на икономичен малолитражен автомобил да кара с 90, когато тлъстият джип до него при същата скорост изразходва двойно и тройно количество гориво? Който по такъв начин използва за мащаб консумацията на петрол, би трябвало и да предписва на хората, какви автомобили изобщо да си купуват. Или пък до каква температура да отопляват жилищата си. Дори при проявено разбиране за икономичния подход към енергийните ресурси, това стига твърде далече...”