Преглед на германския печат от 28. декември 2004

Първо цитат от кьолнския таблоид ”Експрес”:

”Вълната ни прогони от рая. Изчезна усещането за божественост в Шри Ланка или Тайланд. Остават скръбта, паниката, страхът. Ала туристите могат да забравят и тях, завръщайки се в Европа. Когато най-късно след някой и друг ден се върнат със специалните полети на туроператорите. Остават онези, които не могат, не искат или не им е разрешено да отлетят – местните хора. Милиони хора, живяли още преди страшното бедствие в горчива мизерия, а сега вече изгубиха и малкото, което притежаваха. След като толкова често сме гости в страните им, сега сме длъжни да помогнем. Трябва да даряваме. Парите са единственото средство за облекчаване на мъката им, защото предоставят възможност за закупуване на медикаменти, облекло и храна.”

Северно-германският всекидневник ”Любекер Нахрихтен”:

”разрушени, изтрити от лицето на земята, отвлечени от вълните: отново най-бедните сред бедните бяха жертва. Хората, построили в мизерията си своите колиби близо до брега. Хората можеха да оцелеят ако живееха само на няколкостотин метра по-навътре на сушата. Ала и те знаеха толкова малко, колкото и туристите от богатите страни, мечтаещи за най-прекрасните дни на годината. Най-търсените хотели и курортни комплекси на също непосредствено до плажовете. Игра не с огъня, а с водата. Затова сега би следвало да си зададем редица въпроси, но само не и въпроса ”Защо?”

Във връзка с прегласувания втори тур на президентските избори в Украйна, завършил с победата на Виктор Юшченко дюселдорфският вестник ”Ханделсблат” отбелязва следното:

”В най-голямата по територия държава на Европа, започва смяна на епохата. Украинският народ беше този, който чрез абсолютно мирни масови протестни действия отвоюва правото си на самоопределяне, свобода и демокрация, както и на път към Европа. ЕС не може и не бива да продължава да пренебрегва тази важна транзитна страна. Брюксел трябва да поеме в европейската си прегръдка и нововъзродената Киевска република, както стори със страните от Централна Европа, когато те се отърсиха от комунизма. За Украйна сега, след окончателната изборна победа на Виктор Юшченко, започва същинското предизвикателство. Работата е там, че изборите не само открехнаха вратата към нова епоха, а и сега трябва решително да се поеме по новия, предстоящ на страната път. Тя трябва да освободи икономиката си от лапите на олигарсите, да избегне актовете на мъст и най-вече да започне да сформира собствената нация. Защото досега Украйна беше получила независимостта си наготово през 1991 год., но тя още не е нация, а страна, разкъсвана между изтока и запада."

И накрая – читат от коментара на вестник ”Франкфуртер Рундшау:

"След изборната победа на Виктор Юшченко Украйна няма да смени цветовете на флага си – жълтото и синьото. За правителството на Русия държавата с 50 милиона жители, една от най-големите на континента, ще остане ”близка чужбина" т.е. всъщност неистинска чужбина. За западноевропейците тя ще остане страна на границата на Европа, т.е. неистински европейска. Интересите на големите съседи от север и от изток си остават същите: икономически, политически и исторически дефинирани и общо взето доста интензивни. На запад е вероятно интересът да отшуми след големия поврат. Вътрешната динамика, демократичните процеси остават следователно вътрешна работа на Украйна под жълто-синия флаг. Случи се обаче и нещо повече. Онова, което стана между втория тур от президентските избори, над който сянка хвърлиха фалшификациите и протеклия по-честно трети кръг, е част от друга ”теория на цветовете". Изникна политическа сила, която не беше предвидена в подобен вид след промяната. Силата на народа. Неговият символичен цвят е оранжевият и той няма да избледнее така бързо."