Преглед на германския печат - 12. юли

Днес от германските вестници сме подбрали за вас коментари за полската външна политика, за посещението на Джордж Уокър Буш в Германия и за лагера в Гуантанамо. Най-напред Франкфуртер Рундшау за възгледите на близнаците Качински, които управляват Полша като президент и бъдещ премиер:

“Който демонстрира слабост във външната политика, веднага бива наказван – в това е убеден новият силен човек във Варшава. Полската външна политика твърде дълго следвала модела на вечния кандидат, смята премиерът и категорично се застъпва за националните интереси. Членството на Полша в европейския съюз на благоденстващите трябвало да се използва най-вече за подсилване на националната държава. Полша била голяма европейска страна, казва Качински и иска да поеме по-активна роля в обсъждането на европейската конституция. Но цели осем месеца след като дойдоха на власт национал-консерваторите в Полша все още не са формулирали совите европейски цели. Доста спорно е дали страната, която получава най-много чисти пари от ЕС, с такива компексарски гафове ще се добере до повече разбиране. Вместо да си подсигури по-голяма европейска тежест чрез по-тесни договорки с партньорите, Варшава само задълбочава доброволната си изолация.”

Пише Франкфуртер Рундшау. На същото мнение е и Ханделсблат, с препратка към обидената реакция на Варшава по повод вестникарска статия, в която полският президент Лех Качински беше наречен “новият полски картоф”:

“Във външнополитически план бъдещият полски премиер Ярослав Качински се държи като слон в стъкларски магазин. И изобщо не забелязва, че троши най-вече полско стъкло. Качински доказва преди всичко дипломатическа некомпетентност, настоявайки пред германското правителство за извинение заради една сатира, публикувана във вестник Тагесцайтунг. В общи линии външната политика на управляващите национал-консерватори се отличава с липса на концепция и на опит. Новата външна министърка Ана Фотига се справя доста трудно, когато трябва да вземе становище по такива важни проблеми като отношенията на Полша с Русия или енергийната сигурност.”

Коментира Ханделсблат. Бонският Генерал-Анцайгер отделя внимание на предстоящата кратка визита на Джордж Уокър Буш в Германия:

“На Германия се пада важна роля при опитите за създаване на нов ред – това е логичното последствие от промененото съотношение на силите в международната политика. В Западна Европа Буш вече изгуби важни партньори като Аснар и Берлускони, а съвсем скоро може би ще трябва да се лиши и от приятелската вярност на Тони Блеър. Путинова Русия, на която Буш навремето възлагаше такива надежди, отдавна се е превърнала в разочарование и в проблем. Така че в момента, ако Буш си подреди картите, ще види, че Германия под ръководството на Меркел е особено важен коз.”

Ето накрая и вече споменатият Тагесцайтунг с коментар за бъдещето на затворниците от лагера в Гунатанамо:

“Манфред Новак, специалният докладчик на ООН за изтезанията, едва ли си е спечелил много приятели в ЕС, когато призова Брюксел да приеме затворниците от Гунтанамо след евентуалното закриване на лагера. Защото всеки, който у дома си е заплашен от смърт или изтезания, има право на закрила в страните, зачитащи човешките права. Но САЩ също са издигнали тези права на пиедестал. Така че оправдани подсъдими от страни, където цари произвол, на територията на САЩ трябва да получат правото да решават дали ще останат там или не. Едниствено ако не желаят ЕС трябва да им даде убежище. Защото Евросъюзът изобщо не е длъжен да решава един проблем, създаден от САЩ, а не от Брюксел. Освен ако не обявим, че САЩ вече не са сигурна трета страна.”