Преглед на германския печат

Днес германските всекидневници коментират най-вече плановете на концерна Ербъс да закрие хиляди работни места, част от които в Германия. Столичният Берлинер Цайтунг пише:

Ербъс ще ликвидира хиляди работни места, за да се санира. От политико-икономическа гледна точка звучи логично. Но не е. Поръчките за новата машина А 380 направо валят. Само дето Ербъс не може да ги изпълни. Всеки икономист би препоръчал при това положение да се увеличи производството, за да се задоволи търсенето. И ако се съкращават работни места – това да става в администрацията. В Ербъс обаче решават да закрият свръхмодерни и ефективни производствени мощности като тези в Долна Саксония. Може би в повече е държавното участие и бюрокрацията, а онова, което не достига е предприемачески дух?

Пише Берлинер Цайтунг. Пфорцхаймер Цайтунг припомня политическите договорености между Берлин и Париж:

Поне пропорцията не се нарушава. Когато тук закриват едно работно място, и във Франция трябва да бъде закрито едно - такова е политическото решение, така и става. По този начин натоварените с отговорност си измиват ръцете. Но за десетте хиляди работници и служители, които ще изгубят работните си места, и за онези, които тръпнат в несигурност, това едва ли има някакво значение.

Коментира Пфорцхаймер Цайтунг. И още една германска тема – решението на Конституционния съд по така аферата с претърсването на редакцията на списанието Цицеро – решение, с което отново и категорично беше защитена свободата на печата. Бонският Генерал Анцайгер пише:

Случаят “Цицеро” е просто сензационен пример за всекидневните покушения срещу свободата на печата. Всеки път, когато се разкрият някакви нередности в работата на администрацията, най-напред се търси откъде е изтекла информацията. Мнозина смятат, че е съвсем нормално най-напред да се разследват журналистите, а по същинския проблем да се мисли едва по-късно. Тези злоупотреби с правото вчера бяха осъдени от Конституционния съд. По този начин конституционните съдии не само зашлевиха звучна плесница на бившия вътрешен министър Ото Шили, но се противопоставиха и срещу многобройните дребни спънки, на които се натъкват журналистите.

Коментира Генерал-Анцайгер. Везер Курир добавя още един аспект:

Правителството показва, че иска да се учи от грешките и възнамерява да подсили правата на журналистите да защитават своите източници. Това е добре, но не стига. Формулировката на Конституционния съд може да постави под въпроси и други апетити на кабинета. Например плановете за контрол над персоналните компютри и за събирани на данни от телекомуникациите на гражданите.

След Везер Курир, накрая и една международна тема от Ханделсблат:

Кондълиза Райс много подхвана един дипломатически обратен завой. По време на изслушване във Вашингтон тя някак между другото подхвърли, че представители на САЩ, Иран и Сирия съвсем скоро ще седнат край масата за преговори. Това е сензационна новина, като имаме предвид в каква здрава прегръдка на враждебността са се вкопчили Вашингтон и Техеран. Твърде рано е обаче да говорим за фундаментална промяна на курса на САЩ. Новината по-скоро отново доказва, че в момента във вашингтонската външна политика се развиват бързи процеси, че се търси нова, единна линия.

Пише Ханделсблат.