Преглед на германския печат

По първата тема – за мароканеца Мотасадек “вестник “Берлинер Моргенпост” пише следното:

“След като Федералната съдебна палата в Карлсруе осъди мароканеца Мунир ал Мотасадек в четвъртък за съучастие в няколкостотинкратно убийство във връзка с атентатите от 11-ти септември 2001 г., хамбургските магистрати отказаха за го задържат отново под стража. Защото досега Мотасадек изпълнявал всички изисквания, не съществувала опасност да се укрие. Кой какт иска, така да го разбира… Докато помагача на камикадзетата-масови убийства от Ню Йорк първоначално бе осъден само на 7 години затвор, сега вече го заплашват до 15. Жена му и децата му вече са напуснали Германия. Той значи си живее необвързан в Хамбург, в очакване на значително по-драстично наказание. Няма опасност да се укрие ли? Могат ли съдии да бъдат наистина толкова наивни, когато си имат работа с терористи?”

Във връзка с правото на оставане в Германия на т.н. “толерирани чужденци” мюнхенският всекидневник “Зюддойче цайтунг” се спира на въпроса “чужденците и вътрешната сигурност”:

“С решението си вътрешните министри /на германските федерални провинции/ демонстрираха, че са запознати с проблема. Ала и също така, че ги е страх от по-великодушно решение, каквото предложиха федералният вътрешен министър Шойбле и вицеканцлерът и шеф на социалдемократите Мюнтеферинг.”

По същата тема – в. “Манхаймер Морген”:

“Наистина с поетапния план, едно решение намиращо най-малкото общо кратно, страхът от експулсирането не е окончателно премахнат. При все това сред онези, които досега са треперили върху готовите за отпътуване куфари, нарастват шансовете за планируемо бъдеще. Отдавна беше вече необходимо “толерираните”чужденци да бъдат извадени от кьошето на наказаните, за които се твърди, че са тунеядци, само тежащи на джоба на държавата. Сигурно и сред тях има измамници по линия на социалните помощи. Ала не бива готови да се хванат на работа и съобразяващи се със законите хора, чиито деца нормално ходят на училище, да бъдат поставяни под общ знаменател с мошениците. Интеграцията, ако тя е истинска, не може да функционира по този начин. Даже е учудващо, че именно ГСДП, съобразявайки се със синдикатите, прояви готовност да запрати толерираните чужденци към службите за социално подпомагане, за да не получават работни места.”

Вестник “Бадише нойе нахрихтен” от гр. Карлсруе за предстоящите президентски избори във Франция и избора на социалистите:

“навремето светът се дивеше на първата жена в космоса или на първата жена зад щурвала на реактивен самолет. От вчера за пръв път и във Франция жена се сдобива с шанса да бъде избрана за президент. А това е не по-малко историческо събитие.

Ето накрая и откъс от коментара на ФАЦ за социалистическата кандидатура в Париж:

“Г-жа Роял в известен смисъл превзе партията отвън. Редовите членове, при висока избирателна активност, масово гласуваха за нея. Ала партийният апарат продължава да й е чужд и враждебен, макар че или пък може би именно защото другарят й в живота е шеф на този апарат. Писмата-уверения в солидарност и подкрепа от претърпелите поражение съперници Кан и Фабиус поради това не бива да се приемат за чиста монета. По-типично в това отношение е изказването на някогашния партиен председател и премиер на републиката Лионел Жоспен, че мадам Роял била символ на всичко онова, което той цял живот искал да предотврати. Дали енергията, с която поеха социалистите в предизборната борба, ще се отрази и на самите президентски избори, си остава въпрос без отговор”.