Преглед на германския печат

Ако европейците наистина решат да премахнат ембаргото, би ли допринесло това за още по-тясното интегриране на Китай в международната политика и за стабилизирането на Далечния Изток? Канцлерът Шрьодер изглежда е убеден в това. Ембаргото, според него, било излишно и дискриминиращо. И така, като активист на движението за антидисикриминация той работи за свободна от ембарго световна политика сякаш не съществува Тайван, сякаш новите търкания със САЩ са дреболия – и сякаш Китай не е най-големият глобален съперник на Америка, който един ден може да преобърне света. Нима европейците наистина смятат да увеличат допълнително този конфликтен потенциал чрез политически и технологически услуги?

“Кьолнер щайдт анцайгер” пише:

Канцлерът пренебрегва новите военно-политически развития в Далечния Изток, включително поредните заплахи срещу Тайван. Същевременно не може и дума да става за подобряване на състоянието на човешките права в Китай. И все пак конфликтът около оръжейното ембарго може да се окаже от полза за коалицията. Тъй като на първо време не предстои взимането на решение на европейско равнище, “зелените” пак получават възможност да се профилират. Само външният министър Фишер трябва да го усуква: заедно с европейските си колеги той щял да “провери” критериите за вдигането на ембаргото.

В “Целеше цайтунг” четем:

Рядко могат да се видят единомислещи депутати от правителството и опозицията – както видяхме вчера по време на дебатите в Бундестага. Канцлерът Шрьодер се оказа почти сам с искането си за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай. Начинанието му е оспорвано дори в неговата социалдемократическа партия.

“Нойе вестфелише” отбелязва:

Точно в един момент, когато китайците заплашват Тайван - както отдавна не са го заплашвали, - и се очертават нови конфликти с Япония, германският канцлер се хвърля като танк с гърдите напред да даде зелена улица за въоръжаването на Пекин. Никой не може да му повярва, разбира се, че на евентуални искания на Китай за оръжейни доставки Берлин щял да каже твърдо “не”. Защото ако наистина беше така, тогава оръжейното ембарго спокойно би могло да остане в сила – поне дотогава, докато в Китай се забележи конкретен напредък в социалната сфера и човешките права.

И накрая гледната точка на “Щутгартер цайтунг”:

Германската външна политика е обхваната май от китайска мания. Иначе не може да се обясни настойчивото искане на Шрьодер за вдигане на оръжейното ембарго. Щом Шрьодер и френският президент Ширак предлагат на китайското ръководство край на оръжейното ембарго, тогава нека поне обвържат това с конкретни условия, например с отдавна належащото ратифициране от Пекин на споразумението на ООН за човешките права. Със сегашната си политика Шрьодер и неговият парижки приятел само проиграват капитала, който все още имат в Пекин.