Преглед на германския печат

Във връзка с очакваните съкращения в ”Дойче Банк” дюселдорфският всекидневник Ханделсблат пише следното:

”Конската доза лечение през последните години си струваше за Дойче банк. След дългото безветрие банката отново бележи забележителни печалби. Решаващо бе съкращението на хиляди работни места и съсредоточаването върху основната дейност през последните години. Германският отличник в бранша обаче все още изостава в международен мащаб. Поради това /председателят на УС/ Йозеф Акерман пак съкращава още 8 на сто от местата, сурова стъпка, ала единственият начин печалбите да поемат бързо нагоре. В дългосробна перспектива обаче едно предприятие не може да се ръководи успешно само с икономии. За да се навакса изоставането от най-добрите банки в света е нужна ясна стратегия на растежа и смелостта, тази стратегия да се осъществява. И двете не се забелязват засега в Дойче банк.”

Вестник Нордбайришер курийр от гр. Байройт се спира на политиката на петролните концерни:

”Все още в ушите ни звучат оплакванията на нефтените концерни, от времето когато цената за барел през октомври миналата година се покачи рязко на 55 долара. Закупните цени били скочили неимоверно, трябвало да се предприеме опита да се балансира с все по-високи цени на горивата, което обаче било почти невъзможно заради жестоката конкуренция на бензиностанциите. Сега проличава, че шокът с цените 2004 се превърна за пето-мултитата в златна мина. С цифром и словом 38 на сто на 13 и половина милиарда евро е нарастнала печалбата на холандско-британската компания Роял Дъч/Шел през последната година. Откъде ли ще да са дошли тези пари?”

Всекидневникът Ландесцайтунг от Люнебург коментира политиката на американския президент Буш спрямо Иран:

”Буш бе посрещнат с ликуване в Конгреса заради първите свободни избори в Ирак. Несъмнено победа срещу сунитските терористи, но Пирова победа за каузата на демокрацията. Защото в бъдеще шиитски духовници ще направляват съдбините на страната от Багдад. Ходжи от онзи тип, които вашингтонските кръстоносци с най-голямо удоволствие биха бомбардирали в Техеран. Поход срещу заклеймявания като най-важен кръстник на терора Иран в момента надхвърля дори и силите на Америка. Съответно Буж младши се задоволи само с това, да призове иранците към въстание. Недипломатична опстъпка, която прави смешни дипломатическите усилия на Франция, Великобритания и Германия, да възпрат Техеран от посягане към атомната бомба. Същевременно обаче и доказателство за заслеплението на буш, който бърка бунта на иранската младеж срещу средновековната теокрация, жаждата им за джинси и кола със съгласие за американската хегемониална политика.”

А вестник ТАЦ от Берлин отбелязва следното във връзка с предстоящите визити на Буш и Кондълийза Райс:

”Само един единствен остана още изцяло верен на САЩ: Силвио Берлускони. Италианският премиер ежедневно разхвалва Буш заради уж омиротворяването плюс демократизацията на Близкия изток. Освен това правителството в Рим изобщо не се впруска в дискусии за изтеглянето на италианския контингент от Ирак: той ще остане докато Буш иска. Външната министърка на Буш Кондълийза райс, която днес се очаква да пристигне в Берлин, не би трябвало по време на първото си пътешествие из Европа в качеството си на първи дипломат, да не се радва прибързано на римското съгласие. Там думите надали ще бъдат последвани от дела. Още войната в Ирак беше крайно непопулярна сред населението на Италия; още по-непопулярна би била война срещу Иран. А Берлускони е наясно, че не Буш ще го преизбира в 2006 год., а само гражданите на Италия, които са всичко друго, но не и военнолюбиво настроени."