Преглед на германския печат

”Отделни синдикалисти и леви социалдемократи вероятно го отчитат като успех – председателят на СПД Франц Мюнтеферинг счита за възможно въвеждането на минимална работна заплата. Също така обаче е възможно в рамките на няколко седмици дискусията да завърши напразно, защото препятствията, които трябва да бъдат преодоляни са големи. При прости дейности много от заплатите се движат на много ниско равнище, особено в източна Германия. Въвеждането на минимално заплата, която с положителност ще е по-висока ще доведе до това никой повече да не бъде назначаван в тези професии. Ако в такъв случай леви и отделни синдикалисти вярват, че че вършат нещо добро, те грешат. А минимална заплата, която да е по-ниска от френската от 7.19 евро бруто на час, ще предизвика гнева на германските работници. Дори и срещу работата на черно не може да се води борба с въвеждането на минимална заплата, защото който допуска такава работа изобщо не се интересува от законите. Части от синдикатите искат да водят разискванията, така че безработни да не са принуждавани да приемат работа, заплащана под тарифните договори. При това те не са се споразумели дори и за една обща цел. Социалдемократическата партия може да води дебатите с оглед на новите европейски указания и за да успокои част от клиентелата си, но поради множеството проблеми дискуцията няма почти никакви изгледи да скорошен успех.”

Това е мнението на Файнаншъл Таймз Дойчланд, където както показва името на вестника се пишат финансови експерти. Ето за разлика какво пише берлинският ТАЦ:

”Дискусиите да минимална заплата имат смисъл, защото също и в Германия има фактическа долна граница за заплатите и това е социалната помощ. Така държавата дефинира екзистенц-минимума и фирмите са наясно, че с по-ниски заплати едва ли могат да намерят работна ръка. Това, че на много хора междувременно тази граница изглежда твърде ниска е послание на демонстрациите срещу реформата на осигуровката за безработни Харц-4. И по една друга причина е добре да се въведе едно достойно основно осигуряване за безработни, което да е над нивото на социалната помощ – броят на безработните, възлизащ на милиони ще ни съпровожда още години, ако не и десетилетия. С изостряне на бедността не може да се премахне с правителствени решения масовата безработица. ”

Това е мнението на ТАЦ, а ето и какво пише Кьолнише Рундшау:

”Шефът на СПД Франц Мюнтеферинг се хваща за всяка сламка когато става дума за подновяване на прекъснатия диалог със синдикатите. Трябва да се бърза. Синдикалните организации се намират на кръстопътя между конструктивния диалог и безогледното мобилизарине на улицата. Ако се наложи противоположната стратегия СПД окончателно ще загуби своя стратегически партньор. Затова темата за минималната работна заплата се явява много удобна за Мюнтеферинг. От една страна СПД може да полира имиджа си с демонстративен интерес по темата ”социална справедливост”. Тук воят от страна на либералите идва тъкмо навреме. От друга страна обаче СПД пробутва Черния Петър на партньорите си в разговорите, защото вътре в синдикатте темата е разисквана противоречиво, както показват реакциите.”

Такава е оценката на Кьолнише Рундшау по дискусиите за въвеждане на минимална работна заплата. Трудностите пред управляващата социалдемократическа партия обаче не се изчерпват с това. Във връзка с изявленията на бившия й председател Оскар Лафонтен тя е заплашена от разцепление, както се вижда от коментара на Вестфелишер Анцайгер:

”Едва ли ще е възможно създаването на партийна комисия, както заплашва генералният секретар Бенетер. Едва ли някой друг толкова ефикасно ще влезе в ролята на мъченика като Оскар Лафонтен. Много левичари сляпо ще го последват. Комисията ще се изтълкува в страната, че социалдемократите са се сбогували от старите си ценности. Досега играта на бившия председател е успешна. По отношение на Лафонтен ръководството на СПД не може да действа.”