Преглед на германския печат

Днес германските всекидневници коментират почти изцяло вътрешнополитически теми: надвисналата стачка на локомотивните машинисти, оправдателната присъда в делото срещу сина на известния в миналото политик Франц Йозеф Щраус или въпроса кого ще издигнат социалдемократите за кандидат-канцлер след две години. Подбрал съм за вас цитати по някои от тези и по още една любопитна тема. В началото – коментар по една вносна новина: шапът в Англия. Швебише Цайтунг пише:

Този път изглежда, че епидемията бързо ще бъде овладяна. Ако обаче се потвърди съмнението, че вирусът е попаднал във фермата от една съседна лаборатория, ще трябва да си извадим нова поука. Лабораториите просто трябва да бъдат абсолютно сигурни, защото там невинаги се работи само със сравнително безобидни варианти на вирусите. И ако някой особено опасен вирус прескочи стените им, тогава последствията може да са драматични.

Пише Швебише Цайтунг. Мюнхнер Меркур коментира дискусията в ГСДП за бъдещия кандидат-канцлер:

Обърканата общественост се пита колко чини думата на лидера на социалдемократите Гюнтер Бек, след като никой не се придържа към нея. Защото Бек ясно и недвусмислено каза, че такава дискусия не бива да се води. Фактът, че тя все пак потръгна, говори за тревожна загуба на авторитет и лидерство. Освен това призивите да не се издига кандидатурата на външния министър Щайнмайер показват накъде духа вятърът в ГСДП: очевидно Щайнмайер смята себе си по-перспективен съперник на Меркел. Той дори вече неприкрито демонстрира тези свои въжделения, препоръчвайки на своята партия да подкрепи за втори мандат президента Кьолер. А това беше нечувано предизвикателство, защото подобни дългосрочни стратегически решения са запазени само за партийния лидер.

Пише Мюнхнер Меркур. Франкфуртер Рундшау свързва надвисналата стачка на локомотивните машинисти в Германия с плановете за частична приватизация на железниците:

Когато идните дни влаковете спрат, а пътниците започнат да се трупат по пероните, съвсем уместни биха били лозунгите: Добре дошли в Европа. Дълго време германците с недоумение посрещаха новините за железничарски стачки в Англия, Италия или Франция. Защото локомотивните машинисти в Германия бяха държавни служители, стачките бяха табу, но за сметка на това работните места бяха по-сигурни от всички останали. Чудно ли е, че сега тъкмо високо квалифицираните машинисти, пилоти или пък лекарите вече не са готови да плащат двойна цена: хем ниско заплащане, хем несигурно работно място.

Коментар във Франкфуртер Рундшау. Накрая още една германска тема, която може би ще ви прозвучи доста необичайно. Ханделсблат коментира идеите част от отпуската на германците да се използва за образование и квалификация:

Най-шумно ще изпъшка туристическата индустрия, ако в бъдеще германците започнат да почиват само веднъж годишно. А евентуалното съкращаване на отпуските няма да се отрази благоприятно и върху мотивацията за работа. Под въпрос е и очакването, че такава мярка ще увеличи броя на хората, които решават да придобият допълнителна квалификация. През последните години фирмите все по-малко се грижат за квалификацията на своите работници, научаваме от Федералната статистическа служба. А още Гьоте е знаел, че за всеки смислен човек най-доброто образование е пътешествието. Вярно, че такова образование не може да даде пряк икономически резултат. Но то е ценност само по себе си, то е културна придобивка, която не бива без нужда да пада жертва на икономическите интереси. Коментира Ханделсблат.