Преглед на германския печат

Точно след една година , на 8 август 2008 в Пекин започват Летните олимпийски игри.Противно на обещанията на китайското правителство обаче , досега положението с правата на човека в Китай не се е подобрило.Това е днес централната тема.Излизащият в Дюселдорф всекидневник “ Ханделсблат “ пише следното :

“ Един свят една мечта”.Така гласи олимпийското мото.Успехът на Олимпия 2008 обаче не се решава нито на арените ,нито на касите. Дали Китайската народна република ще успее да се сдобие с модерен имидж зависи също и от това , как се държи със своите критици.Все още равносметката е мрачна.Активисти в борбата срещу Спин биват тормозени , чуждестранните журналисти биват следени , другомислещи биват изпращани в лагер.Правителството в Пекин изпада в дълбоко заблуждение , ако смята , че е достатъчно само да сложи намордник на недолюбвани журналисти , изселени и дисиденти за да представи картна на един чист Китай.

Сходна е и преценката на Франкфуртер Рундшау.Във вестника четем:

Ръководителите в Пекин явно не схващат , че Олимпия е повече от само една перфектна организация и пищни постройки.Светът ще търси на Китай отговорност за многобройните смъртни присъди в страната , за кампаниите срещу другомислещи , за задълбочаващата се социална пропаст и за унищожаването на околната среда. Ако Китай иска да спечели уважението на света,комунистическите предводители трябва да проявят куража за повече свобода.

Според “ Мителдойче Цайтунг”:

Ръководството в Пекин ще използва игрите за огромна пропагандна машина. На тази цел ще бъде подчинено всичко.Който с надява , че с откриването на Китай пред света , ще може да вникне и в това което става наистина в самата страна ще бъде горчиво разочарован.Една година преди началото на Олимпийските игри равносметката за състоянието на правата на човека в Китай е по-лоша от когато и да било.

“ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “коментира:

Демонстранти биват хвърляни в затвора.Журналисти биват спъвани в работата им .От месеци срещу малцинствата се води ожесточена полемика , например срещу тибетците. Далай Лама бива дамгосван като “ опасен сепаратист.” “ Драгите сънародници “ от Тайван непрекъснато биват заплашвани с война в случай че направят нещо,, което бие на самостоятелност. Така ли трябва да изглежда една страна , която точно след една година ще посрещне за един голям празник най-добрите спортисти в света?

И накрая , според краткото резюме на “ Висбаденер Курир”:

Пекин сигурно не трябва да се опасява от евентуален бойкот на западния свят , както срещу игрите в Москва през 1980 година поради съветското нашествие в Афганистан . При това един бойкот никога не би бил по-оправдан отколкото този път.