1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на германския печат

20 септември 2007

В коментар на Генераланцайгер от Бон, посветен на дебатите в Бундестага за удължаване на мандата на германския контингент в Афганистан четем следното

https://p.dw.com/p/BhyH
Снимка: dpa

“Бундестагът блесна с един отговорно воден дебат около продължаването на помощта за възстановяване на Афганистан. Тази помощ на практика не е нищо друго освен най-добрата защита на Германия срещу ново възпламеняване на талибанския тероризъм и насилието на Ал кайда, които и без друго са пуснали здрави корени в граничната област между Пакистан и Афганистан. Тъкмо с оглед на трудно предвидимото развитие на нещата в Исламабад, ясният знак за солидарност с Кабул беше важна заслужа на Бундестага.”

Меркише Алгемайне недоволства относно позицията на зелените:

“Дебатът по-скоро трябваше да се води по това, как да се работи в Афганистан, а не дали изобщо да се пращат там войници. Вместо това зелените страдат от своята вътрешна разединеност и последиците от участието си в правителството.”

И днес германският печат продължава да коментира слабите оценки, които бяха дадени на системата на германското образование, като например недостатъчния брой висшисти и недостига на квалифицирани инженерно-технически кадри. По този повод Осттюрингер Цайтунг пише :

“През последните години в университетите настъпиха някои дребни подобрения. Само че в съревнованието с китайците, индийците и американците, страната с хумболдтовите образователни идеали изпадна доста назад. Една- единствена цифра дава доста добра представа за всичко: Докато от 1995 г. насам Германия успя да увеличи броя на своите студенти само със смешните 5 %, прирастът в останалите 29 индустриални държави е над 40%. Нашите най-важни конкуренти на световните пазари отдавна са привели в практика всичко онова, което ние все още предъвкваме на дискусии, без обаче да имаме някакъв практически напредък. Останалите отдавна са си извадили поуката, че познанието е най-важната суровина на бъдещето.”

И накрая два отзива, свързани с рекордно високия курс на еврото: Обермайн Тагблат пише:

“Падате си по отпуски в карибския регион, американски коли или доларови ценни книжа? Може би е дошло времето да действате. Не прекалено прибързано, но и без да се бавите излишно. Силното евро превръща американските стоки в по-евтини от когато и да било преди. Може и да си заслужава да се изчака още един съвсем кратък миг, но не и прекалено дълго. Защото еврото, което почти ежедневно доказва силата си пред долара, ще се качи още малко – ни казват експертите. А те би трябвало да разбират тия неща, или поне повечето от тях. “

Някои от изданията правят в същия контест и анализ на американската финансова криза и отражението и върху германските банки. Ландесцайтунг пише за опасенията, че Дойче Банк е загубила доста милиарди евро от участие на американския пазар следното:

“Това не са дребни неща. Йозеф Акерман се страхува да не загуби 29 милиарда евро. Еуфорията около неподплатените кредити на американския ипотечен пазар явно обаче е замрежила сетивата и на франкфуртските банкери. Признанието на Акерман за собствени грешки сочи едно: че ще последват и други неща. Системата за бързи печалби на кредит, функционират само, когато жонгльорите на пари си имат взаимно доверие. Загубата на това доверие в момента разтърсва валутните пазари. Полетът на еврото е причинен от съмненията в американската икономика. Водещата валута в света е в криза. Германската експортна икономика понася последствията.