Преглед на германския печат

"Тюрингише Алгемайне" изтъква, че не милионите избиратели, а Путин е избрал наследника си в Кремъл. И системата на икономически свободи при политически репресии ще се запази. Логичното следствие би било определянето на сегашния шеф на Кремъл за "национален лидер". Както и - ако Путин реши да застане начело на Газпром. Тъкмо би могъл да дърпа оттам конците заедно с близкия си приятел Герхард Шрьодер. Продължавам със становището на "Лаузитцер Цайтунг", започващо с цитата - ще се справим, както казват мнозина експерти по Русия. Тъй като алтернативата на Путин е заплахата от хаос. Те може и да имат право. Но това опасение представлява и един баланс на осемте години управление на Путин. То игнорира логичното предположение, че той стори всичко, за да укрепи абсурдния избор между своето регентство и анархията. Русия отново е поведена от Путин по пътя на собственото му господство. С което е свързано и състезанието на обществените системи - легитимираното самостоятелно владение на една силна клика срещу истинската жизнена демокрация. Според "Бадише Цайтунг" не е сигурно, че Медведев е последният коз на Путин. Сигналите, които той отправя, са твърде противоречиви. И би било мислимо той да се насочи и към трети мандат. Вероятно планира и трансфер на властта от президента към правителствения ръководител, или пък размяна на ролите с Медведев: Путин става върховен контрольор на Газпром, Медведев - президент. Какво ще се случи - зависи от съотношението на силите от враждуващите кланове в обкръжението на Путин. И тъй като на президента очевидно не му се удава да сложи край с думата си на борбата между групировките, окончателното решение би могло да се вземе едва на финалната права. "Мителдойче Цайтунг" изтъква, че при решенията, взимани от руския президент Владимир Путин винаги основният въпрос е - какво всъщност има той предвид. Както стоят нещата и при неговата сегашна уж-номинация на вицепремиера Дмитрий Медведев за президентския пост. Но като че ли този път няма скрита картинка - поне от гледна точка на Запада. Съмнения, че Медведев, когото Путин фаворизира, ще бъде и фактически избран, няма. Въпросът е дали той като шеф на Кремъл ще запази либералните си позиции. А те биха могли да бъдат изтъкнати като слабости от противниците му. Откъдето нататък до демонтажа няма да е далеч. Т.е. все пак става дума за решение с подтекст? Ето и мнението на "Лайпцигер Фолксщиме": Става дума за запазването на системата на Путин, а не за демокрация по западните стандарти. Господарят на Кремъл определя своя наследник. Така бе и с Елцин и Путин, така е и сега с Путин и Медведев. Благодарение на подкрепата на президента за Медведев би било най-лесното нещо да спечели изборите. Като никой друг 42-годишният юрист олицетворява като вицепремиер и шеф на надзорния съвет на Газпром преплитането на политическата и икономическата власт в Русия. Именно по този начин той оказа съдействие на Путин да стабилизира системата, а и познава вътрешните структури на властта точно толкова добре, колкото и международната сцена. Западът може като начало да си поеме дъх, тъй като експертът-икономист се слави като по-просветен и по-либерален от спрягания за същия пост бивш министър на отбраната Иванов, известен с антизападните си изявления. За Путин неговият довереник Медведев е кандидатът с минимален риск .- пише "Файненшъл Таймс дойчланд". Шефът на надзорния съвет на държавния газов монополист Газпром се числи сред най-близките на Путин. Той е сравнително либерален, но е свързан и с мощната фракция на държавниците в Кремъл. Най-голямото му предимство - според доброжелателите - е, че не е известен с големите си политически амбиции. Технократът удовлетворява най-важните за издигането от страна на Путин критерии: ще се яви в ролята на марионетка, която може да бъде направлявана и извън Кремъл. Въпреки това нещата може и да се променят, когато Медведев стане президент. макар и от днешна гледна точка това да не изглежда много вероятно. Самият Путин, обаче, е най-добрият пример за това, как постът променя човека.