Преглед на германския печат

Днес германските всекидневници почти единодушно избират една главна тема: решението на германския Конституционен съд в Карлсруе, с което се урежда правото на държавата да влиза по електронен път в частни или служебни компютри и да претърсва информацията в тях. Всъщност, решението урежда по-скоро изключенията, в които държавата има това право. Според коментаторите, това е епохална юридическа крачка. Зюддойче Цайтунг пише:

Раждането на ново основно право е същинска юридическа и обществено-политическа сензация

За втори път в историята на Федералната република Конституционният съд в Карслруе току-що създаде ново основно право, което бихме могли да наречем „компютърно основно право”. Решението на съда е компетентно не само юридически, но и технически, и въпреки това отваря вратата за онлайн-обиски на персонални компютри. Обиски, но под строг надзор. Разбира се, този надзор можеше да бъде и доста по-строг.

Вестник 20 цента анализира философията на решението от Карлсруе:

Противоречието между сигурност и свобода е старо колкото света

Политиците настояват за следене и наблюдение в максимална степен, за да се предотврати опасността от тероризъм, престъпност или данъчно укривателство. Гражданите пък държат на свободата си. Ето защо въпросът какво може и какво не бива да прави държавата трябва да се дискутира и отговаря отново и отново. Във времена на обща неувереност махалото се отклонява в посока към сигурността. Антитерористичното законодателство, прието след 11 септември е отличен пример. И обратно, в години на мир махалото се отклонява към повече свобода. Конституционният съд го побутна към свободата. За вътрешния министър Шойбле това е поражение, което би трябвало бързо да признае. Иначе ни грози дългогодишен спор, който няма да донесе нито сигурност, нито свобода.

Абендцайтунг също се вглежда в политиката на вътрешния министър:

Въвеждайки „компютърното основно право” съдиите от Карлсруе влязоха в юридическата история

Човешкото достойнство и свободното развитие на личността, които са скрепени в членове 1 и 2 на Конституцията, вече се прилагат и във виртуалния свят, доколкото компютърът е съществена част от професионалния живот на все повече граждани. Разбира се, и от частния. Плановете на вътрешния министър Шойбле да провежда онлайн-обиски дори само при подозрение за извършено престъпление, разклатиха доверието на гражданите. Според решението на съда обаче занапред държавата има право да души около компютрите, единствено ако съществува конкретна опасност и ако операцията е одобрена от съдия. Шойбле се държи така, сякаш конституционните съдии просто са одобрили плановете му и не обръща внимание на ограниченията. Това обаче няма да му се размине току-така. Проблемите му ще се появят най-късно тогава, когато бъде принуден да търси компромисно решение с коалиционните си партньори.

Икономическият всекидневник Ханделсблат също пише за доверието и подчертава бизнес-аспекта на епохалното решение:

Защитниците на основния закон в Карлсруе възстановиха поне отчасти доверието, което бяха изгубили милиони интернет-потребители и голяма част от икономиката. Не само електронната търговия и онлайн-рекламата оцеляват единствено благодарение на доверието на хората, че техните лични данни са добре защитени. Международни концерни, които извършват дейност и в Германия, положително също ще се успокоят, когато видят какво високо препятствие е издигнато пред онлайн-обиските. Американците знаят какво означава сигурност на информацията. При тях вече е добре познато явлението „кражба на идентичност” – примерно номера на социалната осигуровка – с цел извършване на престъпление.

Така Ханделсблат припомня един сюжет от многобройни холивудски филми.