Преглед на германския седмичен печат

Тази седмица “Ди цайт” обръща специално внимание на проблема с германските училища, сред които има твърде големи качествени различия, водещи до снижаване на общото ниво в образованието. Ето защо въпросът Как да изберем училище за детето си, е тема на броя. Седмичникът Фрайтаг пък се спира на все още продължаващата поредица от корупционни афери в германските концерни и озаглавява една от водещите си статии “Морално разоръжаване”.

Ние ще ви представим по-подробно статия от седмичника Райнишер меркур, в която се търси отговор на въпроса: Има ли Европа нужда от американски ракетен щит? В статията озаглавена:

“Кавга под чадъра” четем:

Даниел Фрид изгира ролята на добрата фея и поднесе лично радостната вест: Вашингтон е взел решението за местата, на които смята да разположи елементи от противоракетната си отбрана в Европа. “Вярваме в това, че разполагането на елементи от американския антиракетен чадър в Полша и Чехия може да подобри в значителна степен отбраната на обединена Европа”, заяви Фрид, който е шеф на отдел в американското министерство на отбраната, по време на посещението си в двете страни миналата седмица. Той остави след себе си двама щастливи премиери, успели да се наложат срещу конкуренцията на съседите. Само дето двамата премиери гледаха да не показват открито радостта си, защото две трети от чехите и поляците са срещу американския план.

Маоже да се каже, че с позицията си те не са сами в добрата стара Европа. В Германия, например, темата е толкова непопулярна, че местнити политици предпочитат да я премълчават. ”Нямаме мнение по този въпрос”, отсече говорител на германското министерство на отбраната. Напразно ще търсите за мнение и министъра. Освен това процесите в братските ни държави така и така не се коментират. Само че и НАТО не обелва почти дума по темата. ”Генералният секретар обяви, че има намерение да установи, дали в случая става дума за общо начинание на съюзниците”, заяви говорител на НАТО.

Засега обаче няма и помен от подобно общо начинание. Франция, канада и скандинавските страни показаха, че са против американските намерения. Париж иска да създаде противоракетна отбрана в рамките на ЕС, само че не намира подкрепа у съюзниците заради гигантските разходи, с които е свързан подобен план. Отава пък обяви още през 2005-та година, че не иска да участва в американската система за противоракетна отбрана, с цел да попречи на милитализирането на света и появата на нова военна надпревара. На същото мнение са и скандинавските правителства, което освен това са и под натиска на Москва. Кремъл възприема американските планове в Европа като ясна заплаха за интересите му. Руснаците са особено недоволни от американския план за разполагане на радар в Чехия, който би могъл да направи видими собствените им стратегически атомни сили.

В същото време ползата от американската система за противоракетна отбрана продължава да бъде оспорвана. Ракетите на Северна Корея и Иран не са в състояние да достигнат онзи обсег на действие, който би могъл да застраши САЩ. Освен това Вашингтон действа, без да изчака да се стигне до консенсус в НАТО по проблема. Този факт се одобрява от онези, които подкрепят американския план. ”Това само ще ускори намирането на колективно решение”, казват те и добавят, че все пак има нужда от консултации с останалите партньори в НАТО и от координиране на всички услия , за да се запази единството в пакта.

В момента то почти не се усеща. Там има по-скоро психологически мотивирана реакция на съпротива спрямо американското превъзходство. Освен това, що се отнася до Германия, то тя вече е готова да отделя повече пари за отбрана и затова предпочита да реализира плановете си за собствена система за противовъздушна отбрана, пише седмичникът Райнишер меркур.