Преглед на германския седмичен печат

Под надслов ”Въпреки преломните настроения след Магдебургската демонстрация в понеделник остана чувството за безнадеждност” седмичникът Ди Цайт задава въпроса ”Те ли са народа?”, тъй като демонстрациите се провеждат под лозунга ”Ние сме народът!”, станал популярен по времето на промяната в бившата ГДР. Ето откъс, предлагащ възможност за известно вникване в атмосферата на тези демонстрации из Федералната република напоследък:

Масите се стичат и всъщност организаторите на Магдебургската понеделнишка демонстрация би трябвало да са нъплон щастливи. Ала въпреки цялото въодушевление се забелязва, че ги вълнуват смесени чувства. Преди шествието с над 10 хиляди демонстрираки да поеме, един от активистите дръпва още едно кратко слово, в което обяснява, че това е надпартиен спонтанен граждански протест на засегнатите. Демонстрацията била насочена срещу разделя от реформираното законодателство, станал известен под наименованието ”Харц ІV”, а не срущ определено правителство. Втори оратор изтъква, че десни радикали нямало какво да търсят в това движение. Никой, разбира се, не се сърди, че един размахващ знаме привърженик на сектата ”Марксистко-ленинска партия на Германия” се е прокраднал в най-предната редица, макар и тази секта досега да е продавала на щанда си агитационните си брошури в духа на Маркс, Ленин, Сталин.

Озвучителната кола е предоставена от синдиката ИГ Метал, цялостната организация обаче не създава впечатлението да е професионално планирана. Група младежи с ленти на ръкавите обясняват на въпроса, как е станало, че са се включили, че били ”приятели на Андреас”. 42-годишният Андреас ерхолд от наброяващото 400 жители селище Волтерсдорф край Магдебург е междувременно едва ли не легендарният внедрител на новите понеделнишки демонстрации. Когато преди 3 седмици чрез устна агитация призовава на митинг на катедралния площад в Магдебург, се отзовават едва петдесетина души. После обаче лавината тръгва от самосебе си. Ерхолд е по образование среден икономист и с малки прекъсвания безработен от над 10 години. Последният му опит да стане свободен журналист се е провалил. Сега се страхува, че от следващата година може да попадне в лапите на Харц ІV.

От какво се създава лекото чувство за дискомфортност, въпреки цялото демонстративно самочувствие на демонстрацията? Като че ли инициаторите и подкрепящите новия бунт се опасяват, да не би да са пуснали духа от шишето, за когото не знаят, докога ще могат да го държат под контрол. Грижата му била, насъбралата се ярост да не се разрази в насилие, казва Ханс-Йохен Чихе, едно от лицата-символи на Магдебургското гражданско движение от времето на промяната. "Тогава скандирахме: "Без насилие!", добавя той. Коя е обаче днес силата, която чрез позитивно послание да се погрижи протестите да не излезат от контрол? Чихе защитава понеделнишката демонстрация срещу упрека, че сставало дума за злоупотреба с традицията от 1989/90-та год. "Тогава ставаше дума за човешки права, днес – за социални човешки права", обяснява Чихе и се радва, че източно-германците след 14 години застой отново бурно взимат думата.

И по –нататък в статията четем:

"Магдебургското протестно движение предлага широк напречен разрез на населението. Има представители на някогашната, озовала се в забвение работническа класа на ГДР, превърнати принудително взрители на изчезването на някогашните им предприятия и които с ядни слова търсят отговорността в алчността на запада. Демонстрират обаче и представители на средното съсловие, висшисти, служители, еднолични търговци, които също се опасяват, че скоро социалната пропаст може да ги погълне".