Преглед на най-новата история на Ирак

На 30 юни СЩ искат да прехвърлят властта в Багдад в ръцете на иракчани, които още на другия ден могат да обесят Садам. Поне така иска Мувафак ал Рубайе един от най-известните членове на иракския преходен съвет. И не само той е на това мнение. Само че смъртта чрез обесване е наказание, което не е нещо необичайно за иракските крале, президенти и диктатори. Ирак е независим от 1932 година. Оттогава нито един държавен глава не си е отишъл без насилие от поста си, естествената смърт е голямо изключение. Всичко започва с хашемитския монарх Фейсал първи. През 1920 година французите го прогонват от Дамаск, така той се приземява на новосъздадения иракски трон. На 7 сепетмври 1933 година Фейсал първи умира в Женева по време на операция от апандисит. Много иракчани, които се хранят с теории за заговори, предполагат че англичаните са организирали смъртта му. Те също така били разхлабили спирачките на колата на сина му и прогермански настроения, популярен крал Гази, така че на 4 април 1939 година той се блъсва в един стълб и с с голяма скорост преминава в небитието. Синът на Гази Фейсал Втори е само на четири години, затова престолът поема като регент братовчедът на Гази Абд ал Илла. Когато на 14 юли 1958 година арабски националисти свалят монархията се развихрят събития, които нямат съперник по бруталност дори и в най-новата иракска история. Бунтовниците извличат трупа на Абд ал Илла от двореца и го влачат по улиците, осакатяват го, докато накрая го обесват пред министерството на отбраната. Привържениците на сваления крал Фейсал Втори успяват да го откарат в болница, само че там лекарите нямат право да го лекуват и той умира в коридора от огнестрелните си рани. Многократният министър-председател Нури Ал Саид успява да избяга невредим от президентския дворец. На 15 юли той бива открит в Багдад под една женска бурка и бива разстрелян на място. Още същата нощ го погребват, но тълпата изравя трупа му и цял ден го влачи по улиците на Багдад. При това сганта къса части от тялото на омразния политик и ги излага на показ като трофеи. Само пет години управлява новият силен човек - генерал Абдулкарим Касем. Тогава и той, който е най-популярният иракски ръководител след независимостта, бива свален. Първоначално той заема позиция срещу социалистите от Баасистката партия в силно укрепеното министерство на отбраната. По заповед на новия революционен команден съвет на Баасистката партия той и трима негови сподвижници биват разстреляни в едно телевизионно студио на 9 февруари 1963 година за предателство на революцията от 1958-а. Напразно той призовава за справедлив и публичен процес. Когато стреляли срещу него той извикал:"Да живее иракския народ!" След екзекуцията по телевизията показват труповете на разстреляните. Приемникът на Касем генерал Абдасалам Ариф загива на 13 април 1966 година при хеликоптерна катастрофа, станала при мистериозни обстоятелства. Трупът му никога не бива намерен. Брат му Абдуррахман Ариф управлява до 17 юли 1968 година. Той е първият държавен глава, който не е убит от въстаници. Въпросната сутрин Ариф бива събуден от един офицер от Баасистката партия, с когото пие чай и после отпътува с болната си жена за Лондон. Оттам той заминава в изгнание за Истанбул и Кайро. Зрелищно е свалянето на новия държавен глава генерал Ахмад Хасан ал Бакр. Баасистките партии на Сирия и Ирак през 1979 година подготвят обединението на двете държави. Сирия очаква подкрепа в борбата с Израел, а много иракчани очакват да бъде спрян по-нататъшния възход на Садам Хюсеин. Затова сирийският лидер Хафез ал Асад на 16 юни 1979 година дори отпътува за Багдад. Садам обаче не чака. Той заявява, че срещу него има сирийски заговор и на 8 август той разстрелва 21 членове на Революционния команден съвет. Преди това Ал Бакр подава оставка от всички постове по здравословни причини. Оттагава насам на власт е Садам. След всичко, което той е причинил на народа си, той трябва да се разва, че поне до 30 юни 2004 година няма да попадне в ръцете на иракчани, а ще остане задържан от американците.