1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на някои германски седмични издания

13 април 2007

Шансовете за израело-палестинско помирение и размитите граници между ляво и дясно във Франция – това са темите в днешния кратък преглед на някои седмични издания.

https://p.dw.com/p/Au3u
Снимка: AP

”Дали не ни се сервира поредното шоу на израелски извъртания и арабски колебания или пък наистина сме изправени пред исторически шанс за мир?” Този въпрос задава бейрутският вестник ”Дейли Стар”, търсейки значението на цяла поредица от дипломатически совалки, поставили си за цел да спасят Близкия изток от избухването на поредния пожар.

Вярно, за дипломатите в региона настъпиха бурни времена. Докато израелският премиер Ехуд Олмерт се бореше с последиците на войната срещу Ливан, палестинците бяха на прага на гражданска война и мнозина се опасяваха от поредния кръг на насилие между израелците и ливанската организация Хизбула. Увеличаването на американските войски в Ирак, поне засега , увеличи още повече броя на загиналите. Арабските ръководители пък са обезпокоени от това, че американският президент се интересува повече от Иран, отколкото от Ерусалим. Отказът на Буш да разговаря с враговете му от региона: Иран, Сирия и палестинската Хамас, създаде политически вакуум, в който се опитва да нахлуе експанзивният Техеран.

С невероятна енергичност обаче Саудитска Арабия се намести в този вакуум и се обяви за водач на нова регионална коалиция на арабско-сунитските владетели. Общите им усилия са в противовес на шиитски Иран и целят формирането на нова общоарабска солидарност, която да спаси региона от военните пълководци. Острите критики на йорданския крал Абдула по повод на ”нелегалната окупация” на Ирак от страна на САЩ показва ясно, че и най-тесните арабски съюзници не вярват вече в доктрината Пакс Американа и искат да поемат съдбата на региона в свои ръце.

Саудитците са обладани от идеята за голям пакет от мирни инициативи, защото конфликтите в Близкия и Средния изток са тясно обвързани едни с други. Иракската криза например, би могла да се тушира чрез среща между представители на съседните държави. Предвидена е конференция в Багдад през май, която ще бъде последвана от среща на външните министри. На първо време разрешаването на ливанската криза беше отложено, като междувременно обаче саудитците застанаха плътно зад сунитското правителство на Синиора срещу подкрепяната от Иран и Сирия ливанска опозиция, водена от Хизбула. Най-голям приоритет има арабската мирна инициатива, чийто успех зависи от стабилизирането на ”палестниския фронт”. Широки кръгове в мюсюлманския свят са твърдо убедени в това, че след арабското мирно предложение шансовете за помирение са в ръцете на Израел. Само че сигналите, които идват от Ерусалим са според мнозина обезкуражителни. Дори и израелският вестник Хааретц съобщава за ”загубата на един съдбовен шанс”, четем в седмичника Райнишер Меркур.

Седмичникът Фрайтаг публикува обширен анализ, посветен на предизборната ситуация във Франция. По време на 12 годишното си управление Ширак допусна някои грешки. Най-голямата от тях е размиването на границите межшду ляво и дясно, пише вестникът в анализа. В него четем още:

Повече от половината от всички французи и две трети от младите – са на мнение, че понятия като ”ляво” и ”дясно” не са релевантни. Това се дължи най-вече на наследството на Ширак и се отразява с пълна сила на сега бушуващата във Франция предизборна кампания. Саркози, Роял и разбира се Льо Пен, водачът на дясноекстремисткия Франт Насионал, разиграват с една и съща сила картата на ”народа” срещу тази на ”елитите”. Този път не става дума за двубоя между традиционно левите и традиционно десните. При това предствата за ”елитите” се променя в зависимост от кандидата за президентския пост. За Саркози и Льо Пен това са онези интелектуалци от поколението на 68-ма година, пледиращи за повече толерантност, чиято наивност и безотговорност били руинирали Франция . Сеголен Роаял, кандидатката на социалистите, разбира под ”елити” консервативните политици и икономисти, луксозно живеещите в Париж мениджъри, които трябва да бъдат поучени от народа на това, какво значи патриотично съзнание и почтенност, пише ясно ориентираният в лявото политическо пространство на Германия седмичник ”Фрайтаг”.