Преглед на някои германски списания

Списание ”Шпигел” празнува 60-та си годишнина и това е повод за допълнение към броя от цели 94 страници спомени. Те се превръщат в свооеобразна реминистенция на федералната република от създаването й до днес, представяна не без гордост от журналистите на ”Шпигел”. Булевардни теми са про заглавните страници на остоналите две списания.

”Как да разделим правилно” пише на корицата на ”Щерн”, което си е поставило за цел да разбие предразсъдъците за страдащите от развода на родителите им деца, разказвайки няколко сълзливи истории за ”щастливо” разделени семейства. ”Фокус” пък е посветило темата на броя си на нуждата от етикет и поучава читателите си, как да оправят обноските си, за да сполучат в кариерата си.

Ние ще ви представим по-важното от статия в списание ”Шпигел”, посветена на една държава, която обикнове стои в страни от журналистическтото внимание: Монголия. ”Родината на Чингиз хан се оказва истинска съкровищница пълна с неизчерпаеми суровини”, пише ”Шпигел”още в подзаглавието. В статията четем:

Злато, мед, въглища, цинк или желязо – това е подаръкът на природата, с който бедната република с население от 2,6 милиона души ще успее да стъпи отсново на краката си. Според монголското правителство богатствтото от природни ресурси и минерали би могло да отвори вратата на страната към Запада, както в икономическо, така и в политическо отношение. Досега от това богатство печелеха най-вече канадци, австралийци и американци, а не европейците, с които монголците всъщност биха искали да имат по-тясно политиечско сътрудничество.

В монголия се откриват все нови и нови залежи и най-новото съобщение е свързано с тежкия метал Уран. ”Една пета от залежите на уран в света се намират в монголската степ и биха могли да осигурят златно бъдеще на страната, твърди правителството й.

Междувременно обаче занимаряваните дълго време и преоткрити земни богатства са причина за политически раздори в Монголия. Почти всяка седмица през изминалото лято пред сградите на парламента и правителството в Уланбатор имаше демонстрации, точно там, където през 1989-та година опозиционно насторени студенти и правозащитници предизвикаха свалянето на комунистическия режим.

Протестите този път са насочени срещу чужденците и най-вече срещу канадския концерн, който има лиценз за експлоатация на втората по големина в света златна и медна мина, намираща се в пустинята Гоби, на едва 80 километра от опасния за Моноглия съсед – Китай. Все повече монголци са гневни от това, че не печелят почти нищо от изнасяните в чужбина богатства на страната им, пише ”Шпигел” и добавя още една причина за протестите: разрушаването на природата. Без отговор остават и много въпроси, добавя авторът на статията, например: кой ще отговаря за възстановяването на разрушените региони и къде отива цялото богатство. И отново студентите и правозащитниците са тези, които притискатп равителстото, искайки от дего да даде възможност на монголските граждани да участват по-активно в разпределението на печалбата. Най-често милионите от доходоносните сделки попадат някъде си, но не и в обществените каси. Досега закон освобождаваше от данъци чуждестранните инвеститори в минното дело и добива на злато за съответно три и пет години. ”Шпигел” заключава: монголците имат усещането, че много политици печелят, защото държат лицензиите за добива на суровини.висши чиновници от външното министерство говорят открито за това, че шестима известни политици, между тях държавният ръководител Намбарян Енкхбаяр, притежават важни лицензии за въгледобив и смятат да ги продадат на САЩ за 250 милиона долара. ”Монголия е държава на семейните кланове. Всеки мисли най-напред за семейството си”, казва единственият известен на запад монголски писател Галзан Чинаг.

Ще завършим с кратка бележка от списание ”Фокус”, озаглавена иронично: ”Махмуд, защитник на правата на жените”. Става дума за иранския президент Махмуд Ахмадиненеджад, който е решил изненадващо да подкрепи работещите жени в Иран. По негово разпореждане, съобщава Фокус, иранските депутати трябва да удължат майчинството от четири на шест месеца. Освен това работното време на жените ще се съкрати с повече от десет часа на седмица, но със същите заплати, както досега. Иранските феминистки обаче не са никак възторжени. ”Кой ще се съгласи да назнамава жени на работа при тези условия, възмущава се иранска адвокатка