Преглед на някои седмични издания

Седмичникът Райнишер меркур посвещава темата на броя си на германското присъствие в Афганистан. ”С германска прецизност.Федералната република има водеща роля при обучението на полицаи. За САЩ възстановяването на страната става прекалено бавно” пише в заглавието на статията. В нея са цитирани накратко алармиращи данни за нарастналото напрежение в страната. На север, където са разположени германските войски, е все още спокойно, пише Райнишер меркур. Следва предупреждението:

Доскоро в афганистанския север ситуацията изглеждаше другояче и тя може отново да стане друга, ако там навлязат талибаните от южната и източна част на страната. Мнозина имат достатъчно основания да се обявят срещу правителството на Карсай. На едните не им пасва западния начин на живот, който постепенно навлиза от големите градове към все още средновековните като манталитет провинциални области, в които властват местни вождове. Други пък се дразнят от това, че се пречи на доходоносния им бизнес с дрогата. Към талибаните се присъединяват и онези, които по идеологически причини, най-често под командата на Ал Каида, са решили да се противопоставят на наричаните от тях ”кръстоносци на Запада”.

Всъщност ”кръстоносците”, т.е. международните омиротвортелни сили с мандат на ООН, работят за възстановяването на икономиката и сигурността в страната след десилетия съветска окупация,последвалата гражданска война и американските бомбардировки над талибаните. При това тези 34 500 войници, разпределени в пет регионални командни щаба, имат на първо място не военни задачи, пише Райнишер меркур и описва някои от гражданските проекти, които се осъществяват с помощта на германците, например обучението на полицаи:

Досега за тази цел Германия е отпуснала 35 млиона евро. Това обаче е твърде малка сума на фона на средствата, които дават американците. Досега те са отпуснали повече от два милиарда долара за бързо обучение на афганистански полицаи, които трябва да гарантират сигурността в страната. ”Създаването на полиция е огромна задача, която не е по силите на една страна”, казва Салмай Расул, съветник по сигурността на президента Карсай. Така той индиректно отговаря на отправяните от САЩ критики по адрес на Германия, която има водеща роля при обучението на афганистански полицаи. ”Това върви прекалено бавно”, казват американците.

”Райнишер Меркур” представя обаче и многобройните хвалби по адрес на германската помощ за възстановяването на инфрастрктурата в Афганистан, като например електрификацията на Кабул или пък ТЕЦ-те в Хиндукуш. Означава ли това дългогодишно германско присъствие в Афганистан, пита от страниците си Райнишер меркур и изброява аргументите на онези, които през есента в Бундестага ще пледират за удължаване на мандата на Бундесвера в Афганистан:

”Иначе всичко е било на халос”, казват едните. Според други: ”Ако не се наложим в Афганистан, тогава терористите ще дойдат у дома ни”. Висш военен пък твърди: ”За НАТО мандатът в Афганистан е въпрос на оцеляване. Така ще стане ясно, дали пактът е изобщо в състояние да се справя с такъв род задачи”.

И все по-често се споменава аргумент, който досега се прикриваше зад всички останали. ”Афганистан има огромно геополитическо значение за Запада, само че в Германия на подобна аргументация се гледа с презрение”, казва дипломат от ЕС. Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, Иран – на запад, Пакистан – на изток и юг, Казахстан е най-близко – всеки който има влияние тук е участник в ”глобалната игра” за суровини, нефт и газ, и разбира се, за политическо влияние, което винаги е било в основата на чуждия интерес към Афганистан. Казано направо: Европейските и германски итереси са отстоявани и в Хиндукуш. Точно затова международните омиротворителни сили и Бундесвера ще останат там още дълго, пише в заключение седмичникът ”Райнишер меркур”, близък до консервативните католически кръгове в Германия.

Ще ви представим накратко и статия от либералния ”Ди цайт”, в която с не малко доза сарказъм се описва посещението на известния германски футболен клуб Шалке 04 в Русия, на гости на новия си спонсор – Газпром. ”Става дума за това, как футболът се отдава изцяло в ръцете на онези, които му дават парите”, се казва в статията, в която четем:

Отборът се разделя на три и се качва в хеликоптерите на Газпром, които потеглят към платформа за добив на газ в снежната сибирска пустиня. Някъде там, далеч-далеч, се изкопава щастието на Шалке. Само дето никъде няма специален прием за германските футболисти. Често те са посрещани от няколко преводачки или пък инженери, които ги водят покрай тръбопроводите. След това ордата с кожени якета и синьо-бели шалчета на Шалке се точи след някой забързан представител на Газпром.

Само веднъж, когато треньорът им спонтанно рита топка нагоре към небето, проблясва като че ли искрица от един вълшебен свят. Топката се удря отново на земята и като по команда момчетата се втурват след нея. Много скоро обаче на ред е отново Газпром, сивият бетон на бизнеса. С течение на времето това е толкова убийствено, че дори и невзрачната преводачка в автобуса, предизвиква въодушевлението на момчетата. Един от тях й подвиква уморено: ”Ама че готина прическа имаш Олга”.

И ако поредният представител на Газпром обяснява пак нещо си, никой не пита. И това е о.к. Че за какво им е на момчетата да знаят подробности. Никой от ръководството на отбора нямаше скрупули заради обвързването си с Газпром. Никой не иска да си спомни за това, че преди година Русия завъртя кранчето на Украйна и я изнуди да плаща повече. Млако след това – същият маньовър, само че спрямо Беларус. Войната за цените на горивото продължи и срещу Грузия. Защото земният газ е оръжие в ръцете на Путин. ”Ах!”, казват футболните функционери на Шалке и говорят за Газпром само с красиви думи. Или пък – нищо. Този от тях, който отговаря за международните връзки на отбора, наричайки сам себе си, външното министерство на ”Шалке”, предпочита да не изразява мнение за Газпром. По-късно, когато отборът е отново в автобуса, на телевизионния монитор се вижда сцена от служба в руска православна църква. Гласът зад кадър обяснява: ”Ние се опитваме да заместим божието име с това на ГАЗПРОМ”.