Преглед на печата 9.02.2004

Коментаторите се спират тази сутрин на две основни теми- промените в редиците на германските социалдемократи след оставката на Герхард Шрьодер от поста председател на партията и конференцията за сигурност в Мюнхен. Ето какво пише по тази тема вестник Лайпцигер Фолксщиме:

Европейската близкоизточна политика е под отпечатъка на едно противоречие - желанието да се играе роля в района и опасенията от произтичащите оттам последици. Истината е, че който говори за Близкия изток не може да остане извън конфликта. Неутралност в смисъла на въздържание си остава илюзия.
Предложението на Фишер с положителност не изобретява наново колелото. Само че - за да запазим образа - то би могло да го завърти. Дори и когато институционните форми предлагани от германския външен министър вече съществуват различията в интересите между Брюксел, Вашингтон и Москва пречат на единната им употреба. По-добре щеше да е да се обединят силите.

Ето как коментира изявата на Йошка Фишер на конференцията в Мюнхен ФАЦ:

Известни съмнения възникват в тънкия усет на външния министър Фишер, който не можа да избегне да започне речта си с констатацията, че вижда оценките си потвърдени от хода на събитията. Той значи е имал право, а Америка е сбъркала - това поне той не го каза. По-лошо е, че той изключи участието на германски войници в случай на участие на Нато в Ирак и даде да се разбере, че мнението му за участие на Нато е много ниско. Това беше грешка. Тя е още по-тежка, защото тук се крие рецидив на това, което канцлерът заяви в предизборната си кампания във вреда на германско-американските връзки. Защо трябваше да се лишава от възможности за маневриране дълго преди другите да са заели позициите си?

Така ФАЦ оценява изявата на германския външен министър Фишер в Мюнхен. Оставката на канцлера Герхард Шрьодер от поста генерален секретар на Социалдемократическата партия и промените в ръководството й естествено продължават да привличат сериозно внимание. Ето първо мнението на издаваният в град Котбус вестник Лаузитцер Фолксщиме във връзка с издигането на нов генерален секретар:

На повечето германски граждани името на новия генерален секретар на СПД не говори нищо, с изключение на някои от по-възрастните членове. Та вече минаха 30 години откак тогавашният шеф на Юсо Клаус Уве Бенетер се споменаваше в заглавията на вестниците и беше изключен от СПД. Само че някогашният краен левичар отдавна вече се превърна в достопочтен адвокат и депутат. Без съмнение той е изненадващ кандидат, но без съмнение не е най-лошия избор. Вероятно неговият приятел, германският канцлер, го е потърсил, дори и ако бъдещия председател на партията Франц Мюнтеферинг категорично го отрича. Решаващ обаче е един друг критерий - Бенетер говори прям и прост език и поради неформалния си подход има шанс да достигне сърцата на членовете. Възможоно е Мюнтеферинг и Бенетер да успеят да спрат упадъка и дори да предизвикат поврат. Във всеки случай ще е наивно да се вярва, че ще стане чудо без корекции в цялостната концепция.

Такава е оценката на Лаузитцер Фолксщиме, а издаваният в Билефелд Нойе Вестфелише коментира:

Партийната база на СПД наистина получи с Франц Мюнтеферинг председателя, който искаше. Само че няма да се изпълнят надеждите, че с отказа на Шрьодер от партийното председателство ще бъде изхвърлена зад борда и неговата политика на реформи. Не само Мюнтеферинг поддържа неговите реформи, но и бъдещият генерален секретар Клаус Уве Бенетер е считан за убеден привърженик на Агенда 2010. Става дума за наваксване на дебатите в СПД, които се провалиха миналата година. Не може да се предвиди дали най-после ще престане страстта на социалдемократите към обществено самобичуване. Във всеки случай няма признаци и от решената решимост през уикенда от много от водещите политици.