Преглед на печата

Вестник “Тагеспост”, излизащ в гр. Вюрцбург пише следното:

“Продажбата на Крайслер слага край на две десетилетия оказала се погрешна стратегия на концерна Даймлер: започна се с концепцията на Ройтер за комбиниран технологичен концерн, струвала милиарди и донесла малко полза, последвана от визията на Шремп за световна фирма с производствени мощности на всички пет континента. Все мегаломански проекти, които рано или късно биха отказали всяка друга фирма. Ала не и Даймлер: макар и компанията да профука милиарди за скъпоструващи фирмени стратегии, тя все още е здрава във финансово отношение. Може би това е шанс за щутгарските автомобилостроители, да се съсредоточат върху онази сфера, от която разбират най-добре: изготвянето на качествени продукти и растеж със собствени сили. За в бъдеще ще е по-добре да се откажат от сливанията и глобалните стратегии”.

По същата тема – вестник “Байерише Рундшау”:

“След раздялата с Крайслер Мерцедес силно ще изостане в ранглистата на най-крупните автомобилопроизводители. Че и по-малък концерн може да оцелее, при това много добре, бе доказано не на последно място от БМВ. Мюнхенците работят с извънредно висока печалба. Не на последно място заради това, че там по върховете реагираха много по-бързо и се отърваха от тяхното си бреме на име Роувър още през 2000-та година”.

Берлинският “Тагесшпигел”:

“Не го ли умеят германците? Не е ли дори провалилият се експеримент Даймлер-Крайслер подходящ символ за лишеността от съдържание на обещанията на глобализацията? Продажбата на Крайслер на компанията Церберус предлага по-скоро място за обратното предположение. Че именно финансово-инвеститорска компания, която е инвестирала по целия свят 17 милиарда и 400 милиона евро в 50 предприятия със 175 хиляди работещи в тях купува Крайслер, говори за мощта и привлекателната сила на капиталовото участие. Частните еквити- и хедж-фондове са истинските глобализатори. С това още не е казано обаче, че те са и по-добрите предприемачи. Капиталите им идват и си отиват, точно както идва и си отива въодушевлението по дадено предприятие, даден продукт, дадена марка. Дали този бизнес-модел може да има успех и в автомобилопроизводителната индустрия, Церберус тепърва ще трябва да доказва с Крайслер.”

И бонският “Генераланцайгер” се вълнува от темата:

“С продажбата на Крайслер” ДаймлерКрайслер най-сетне тегли чертата под един раздел от фирмената си история, който от самото начало не беше роден под добра звезда. Раздялата обаче си остава непълноценна, защото щутгартци и в бъдеще си запазват собствеността върху една пета от американския концерн. Продажбата е не само краят на автомобилния брак, а и крахът на визията за световно АД, която с годините струваше немалко пари на акционерите на щутгартци”.

И накрая по темата “Даймлер без Крайслер” – откъс от коментара на “Нордбайришер Курийр”, всекидневник от Байройт:

“Ето че сега се разделят онези, на които мястото им никога не е било заедно: след 9 години бракът Даймлер-Крайслер е разтрогнат. Разводът предизвиква бурна радост на борсата. И не е чудно. Грешките на Юрген Шремп бяха последвани от освобождаващия удар на /новия ръководител на концерна/ Дитер Цетче. Даймлер АД в бъдеще отново може да се съсредоточи върху онова, което умее най-добре: да произвежда скъпоструващи и висококачествени автомобили с добра печалба. Убийственият масов бизнес извън висшия клас коли, където Крайслер не разполага с добри позиции, бе изоставен от Цетче”.