Преглед на печата

България и Румъния току-що влязоха в ЕС, ето че ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ размишлява вече върху бъдещето на разширителния процес:

Ясно е във всеки случай, че в близко бъдеще няма да има големи разширителни кампании. Досега бяха допуснати много грешки. Спадат ли Балканите към тази, нашата Европа? Какво ще стане с Украйна, с Турция? Кога най-сетне Еврокомисията ще разработи стратегия за добросъседство? Канцлерката Меркел и нейният външен министър Щайнмайер с право охлаждат очакванията по адрес на германското председателство. Би било много важно да се подхожда по-честно към европейските граждани, както и към страните-кандидатки. Така например всички говорят безспирно за прословутия конституционен процес, но никой не обяснява какво точно разбира под него. Останалите балкански страни също се надяват на прием в общността, но предвид растящите резерви в старите страни-членки това ще бъде трудна работа.

Бъдещето на Сомалия е тема на коментар в ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

Триумфът над ислямистите много скоро може да се окаже пирова победа – както често става при наместнически войни. Ислямистите бяха просто прогонени, те не са победени, и много скоро ще се завърнат, сега вече като партизани. Нищо чудно поражението да им спечели популярност сред умерените, тъй като в района на Африканския рог етикети като “война между културите” или “война срещу терора” напомнят за един стар конфликт. Етиопия е кръвният враг на Сомалия. Ислямистите може да се изстъпят сега като мъченици, защото прогониха бароните на войната преди сами да склонят глава пред “рицарите”. А като кръстосат фундаменталистката си вяра със сомалийския национализъм, те със сигурност ще повишат още повече пробивната си сила. Нито чудно тази война да отвори нова врата за тероризма.

А сега към водещата коментарна тема в днешния германски печат: искането на германския вътрешен министър Шойбле за закон, позволяващ свалянето на пътнически самолети, когато бъдат отвлечени от терористи и използвани като оръжие. ФАЙНАНШЪЛ ТАЙМС ДОЙЧЛАНД пише:

За щастие маниакалната идея на Шойбле няма шанс за реализация в обозримо бъдеще, защото й липсва квалифицираното мнозинство в парламента, необходимо за промяна на конституцията. По този начин му се отнема и възможността да залъгва германците относно сигурността им. Защото освен маниакалност при министъра става дума и за политическа сметка, а именно да покаже на гражданите, че Германия не бездейства пред лицето на терористичната заплаха. Само че свободното общество – това явно трябва непрестанно да се напомня – е принудено да живее с остатъчния риск от тероризма, ако не иска да клекне пред него.

И накрая мнението на ОСТЗЕЕ ЦАЙТУНГ:

Опозицията мобилизира всички сили против искането на Шойбле за нов закон за сигурността на въздушното пространство. Тя вижда в него “разрешение за убийството на невинни хора”. Това може и да е малко пресилено формулирано – но бива ли наистина невинни хора да бъдат пожертвани, за да се избегне евентуално една още по-голяма катастрофа? Опасността от терористичната заплаха, за света и за Германия, в никакъв случай не бива да се подценява. И все пак не съществуват основания за въвеждането на принципа “Първо стреляй, после питай”. Затова вътрешният министър и правителството ще трябва да се придържат към решението на Конституционния съд. А през февруари миналата година съдът постанови, че непричастни хора не могат да бъдат жертвани за спасяването на други хора. Тази постановка все още е валидна – и така трябва да бъде.